Поредица Dictum Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Може ли съдът да основе своите правни изводи само на избрани доказателства или на части от доказателства, без да обсъди другите събрани по делото такива и без да изложи мотиви защо не ги възприема и кредитира и защо ги игнорира?
При предявен евентуален иск, оставен без разглеждане от първоинстанционния съд, дължи ли произнасяне въззивният съд, когато пред него се е сбъднало условието за разглеждането му?
Въззивният съд допуска процесуално нарушение, ако основе своите правни изводи само на избрани доказателства или на части от доказателства, без да обсъди другите събрани по делото такива и без да изложи мотиви защо възприема едни, а не възприема други от доказателствата.
При предявен евентуален иск, оставен без разглеждане от първоинстанционния съд, когато прецени че главният иск е неоснователен, въззивният съд дължи произнасяне и по евентуалния иск.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Следва ли съдът задължително да изслуша лично родителите при спор за родителски права, местоживеене, режим на лични отношения?
За да извърши максимално точна преценка за интересите на децата при решаване въпроса относно упражняването на родителските права, ППВС №1/12.11.1974 г. задължава съдилищата да изясняват действителните отношения между родителите и децата. За целта задължително се изслушват родителите и основанията им да се предоставят децата на един от тях, а когато е уместно следва да бъдат изслушани и техни близки, както и децата. Изслушването на родителите в производството има за цел охрана и възможно най-добра защита на интересите на децата, съгласуване на личния интерес на родителя с интересите на семейството и обществото. В чл. 59, ал. 6 СК посоченото изискване е и изрично закрепено.
Неспазването на задължението за изслушване на родителите от съда, съставлява нарушение на съдопроизводствено правило и въззивната инстанция, дори и без оплакване в тази насока, с оглед засиленото служебно начало по делата за родителски права, мерките за лични отношения и тяхното изменение, ако първостепенният съд не е изпълнил разпореденото в чл. 59, ал. 6 СК, следва да призове родителите и да ги изслуша лично. Ако не го стори, въззивният съд сам допуска нарушение на съдопроизводствено правило, уредено в специален закон.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Материално легитимирани ли са операторите на електроразпределителните мрежи да претендират от клиентите си суми, начислени вследствие на преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия по смисъла на чл. 56, ал. 4 ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ?
Разпоредбите на чл. 50-56 от действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ от 2019 г.) не уреждат договорните правоотношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при установяване на несъответствия между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата. Според чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ, дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл. 50-56 ПИКЕЕ. Съгласно чл. 51 ПИКЕЕ, при установено неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването, като количеството електрическа енергия се изчислява по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване, въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. Съгласно чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IХ ПИКЕЕ (където е систематичното място и на разпоредбата на чл. 51) операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата (какъвто е и крайният битов клиент) фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото“; а ползвателят на мрежата (респ. – крайният битов клиент) заплаща на оператора на съответната мрежа тази дължима сума, определена от оператора на съответната мрежа. От изложеното се прави извод, че крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 41б, б. а ДР ЗЕ. Следва да се посочи, че при анализа на посочените разпоредби е съобразена и практиката на ВКС, съгласно която подзаконовата уредба в чл. 56 ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена. Налице е подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата да го начисли и получи вместо доставчика.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
Относно подлежащите на доказване факти и тежестта за доказването им по иск с правно основание чл. 23, ал. 1 и 2 СК за установяване на пълна или частична трансформация на лично имущество при придобиване през време на брака на страните недвижим имот.
Основателността тези искове е предпоставена от доказването на две обстоятелства: притежаването на лични средства от позоваващия се на трансформация съпруг, и влагането на тези лични средства в придобиване по време на брака на имущество. Ако с оглед твърденията на страните и събраните доказателства е установено, че съпругът-ищец е притежавал лични средства, от съществено значение е да се установи, че те са вложени при придобиване на собствеността, като този извод не може да се основава на предположение. В тежест на ищеца е да докаже придобивната стойност на имота според вида на възмездната сделка с вещноправен ефект; размерът на вложените от него средства, които имат личен произход; влагането на тези средства при придобиването на имота.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Връчването на заповедта за уволнение положителна предпоставка ли е на иска по чл. 344 КТ?
Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, че заповедта за уволнение следва да е връчена на работника или служителя, за да се прекрати трудовото правоотношение, откъдето възниква правен интерес и право за работника и служителя да иска отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата длъжност. Съгласно чл. 335 КТ трудовото правоотношение се прекратява с едностранно писмено волеизявление, което е с адресат, т. е. от момента на получаване. По аргумент за противното, в останалите случаи трудовото правоотношение не е прекратено и работникът или служителя може да иска обезщетение за недопускане до работа, а не да предяви искове по чл. 344, ал. 1 КТ, т. 1, 2 и 3. Няма противоречие в практиката и, че заповедта за уволнение може да се връчи включително при отказ на работника или служителя да я получи, тъй като в този случай работникът или служителят сам и недобросъвестно е попречил да се сбъдне условието за прекратяване на трудовия договор (чл. 25, ал. 1 ЗЗД- но прекратяването на трудовото правоотношение винаги е занапред). Когато работникът или служителят е отказал да получи заповедта за уволнение, е без значение за делото как работникът или служителят е разбрал или не съдържанието на заповедта за уволнение- дали устно, чрез трудовата книжка и след справка в НАП, защото отказът да се получи заповедта за уволнение е на негов риск за узнаване на съдържанието й, доколкото е длъжен своевременно да въведе с исковата молба основания за незаконност на уволнението (чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ). Не съществува и спор в практиката на ВКС, че работникът или служителят следва да въведе твърдения в исковата молба за връчване на заповедта за уволнение, включително и при условията на отказ за получаване, тъй като това е правопораждащ факт за упражняване на права по чл. 344, ал. 1 КТ, т. 1 ,2 и 3, доколкото ищецът е длъжен да въведе твърдения за осъществилите се правопораждащи факти (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК).
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Как се определя цената и родовата подсъдност на иска, когато предмет на същия е разваляне на договор само по отношение на идеални части от прехвърленото с него право на собственост – въз основа на данъчната оценка за целия имот или само на процесните идеални части?
При обективно и субективно съединени искове се определя цена отделно за всеки от исковете, тъй като съгласно чл. 104, т. 6 ГПК подсъдността е на окръжен иск, когато един от исковете е подсъден на окръжен съд. По аргумент за противното, когато всеки от исковете е подсъден на районен съд, всички искове, предявени с една искова молба, се разглеждат от районния съд. При необходимото и задължителното другарство искът е един, тъй като съдът е длъжен да постанови еднакво решение спрямо всички (чл. 216, ал. 2 ГПК), но в хипотезата, когато наследници са предявили иск за нищожност, евентуално за разваляне на договор за издръжка и гледане, не е налице необходимо другарство, тъй като всеки от наследниците сам преценява докога, доколко и срещу кого да защитава наследствената си част.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК цената на иска по искове за съществуване или за разваляне на договор, който има за предмет вещни права върху имот, е данъчната оценка на имота. В тези случаи, когато наследник е предявил някой от исковете, цената на иска му ще е онази част от данъчната оценка, съответстваща на наследствената му квота, тъй като не може да се предяви иск за защита на чужди наследствени права съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК.
В посочените хипотези на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, когато ответникът е придобил част от недвижимия имот, цената на иска срещу този ответник ще е в размер на същата част от данъчната оценка на имота, тъй като гражданският процес дава защита срещу когото и доколкото е поискана. В хипотезата, при която предмет на претенцията е разваляне на договор за издръжка и гледане съобразно размера на частта от прехвърления имот, то цената на иска е в размер на тази част от представената по делото данъчна оценка на недвижимия имот.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
При иск за унищожаване на договор за покупко-продажба на няколко недвижими имота, как се определя цената на иска, която има значение за родовата подсъдност – според данъчната оценка на всеки един от имотите, предмет на договора за продажба, от общия сбор на данъчните оценки на имотите или от стойността на договора? (на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Има ли правомощие въззивният съд, на когото ВКС е върнал делото за повторно разглеждане, да се произнася служебно за липсата на родова компетентност на първоинстанционния съд, ако ВКС не е констатирал такова нарушение? (на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2020
От кой момент се счита за отменено действието на Постановление №3 от 18.11.1980г. на ВС, съответно – от кой момент поражда действие даденото разрешение с т. 10 Тълкувателно решение №2/2013г. от 26.06.2015г., постановено по тълкувателно дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с оглед разпоредбата на чл. 116, б. в ЗЗД, и прилага ли се възприетото тълкуване в Тълкувателно решение №2/2013г. от 26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
С Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г., ОСГТК, ВКС изрично ППВС №3/1980 г. е обявено за загубило сила, следователно до този момент то не е било мълчаливо отменено и даденото с него тълкуване е било задължително. Това следва и от обстоятелството, че разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. ж ЗЗД, която е предмет на тълкуване с ППВС №3/1980 г., не е изменяна от момента на влизане в сила на ЗЗД. При непроменена правна уредба, която е била подложена на задължително тълкуване, нито от органите по чл. 130, ал. 2 ЗСВ, нито от останалите правни субекти, които са адресат на тази норма, може да се изисква друго, освен да се съобразят с това тълкуване до обявяване на постановлението за загубило сила.
Прилагането на новото тълкуване автоматично по отношение на факти, осъществили се при действието на старото задължително тълкуване, без да се вземат предвид неговите последици за засегнатите субекти, би било нарушение на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС. С оглед изложеното, с Тълкувателно решение №3/2020 г. от 28.03.2023 г. по тълк. д. №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено задължително тълкуване, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т. д. №2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС №3/1980 г.
С Тълкувателно решение №2/04.07.2024 г. по тълк. дело №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че след като е предприето изпълнителното действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. в ЗЗД свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело. Пояснено е, че перемпцията и давността са два различни правни институти, с различни правни последици. Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, когато разполага с изпълнително основание и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност. Прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл. 116, б. в ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от обективна невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липсата на имуществени права на длъжника – чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. За него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се изразява в друго. Взискателят губи възможност да събере от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи.
Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител.
Terms