Dictum Плюс – 14 юни 2023 г.

Понятието за държавно учреждение не е легално дефинирано в закона. То е било предмет на тълкуване в съдебната практика по повод разрешаване на конкретни спорове и се е наложило виждането, че държавното учреждение представлява организационна съвкупност от персонални и имуществени елементи, създадена въз основа на закона за осъществяване на дейности, свързани с властническите правомощия на държавата. Следователно, основната характеристика на държавното учреждение е, че то упражнява функциите на изпълнителна, законодателна или правораздавателна власт на държавата и това е разписано в учредителните и устройствените му актове. Освен това, неговото финансиране е ежегодно и преимуществено чрез субсидии от държавния бюджет, което не изключва и постъпления на средства от собствени източници (дарения, реклами, спонсорство и др.). То е юридическо лице с двойствено положение: подчинено е на публичното право във връзка с осъществяването на възложените му държавни функции -има за основен предмет нестопанска дейност, която осъществява в интерес на широк кръг лица, респ. в общонационален интерес; подчинено е и на частното право като носител на субективни права и правни задължения. Или характеристиката на държавното учреждение се свежда до описаната по – горе организационна съвкупност, която е натоварена със закон да извършва дейности, свързани с упражняване на държавната власт в съответен сектор на обществения живот като за целта ежегодно ползва целево предназначени парични средства по предварително приет по законния ред бюджет, обезпечаващ непрекъснатост и непрекъсваемост на процесите и политиките, за осъществяването на които отговаря. Наличието на преимуществено бюджетно субсидиране, предвидено в Закона за радиото и телевизията (чл. 44, ал. 4), чрез което се осигурява независимостта на БНР като обществен доставчик на медийни услуги, т. е. при изпълнение на възложените му публични (обществени) задачи, както и на имущество – държавна собственост, което му е предоставено за оперативно управление (чл. 42, ал. 2 ЗРТ), не променят характера и естеството на тази структура и тя няма статут на държавно учреждение. Съществената отлика е в отсъствието на дейности, свързани с упражняване на държавна власт. Макар държавата да участва в процеса на доставяне на медийните услуги от БНТ и БНР като взема необходимите мерки за гарантиране разпространението на програмите им – чл. 44, ал. 2 ЗРТ чрез издаване на лицензии и осигуряване на оборудване за необходимите цифрови технологии при излъчване на техните програми – чл. 45, ал. 3 и ал. 4 ЗРТ, нито националната телевизия, нито националното радио при своето функциониране на национални обществени доставчици на медийни услуги (с оглед реализиране на основното право на гражданите за равен достъп до информация, гарантиране на идейно и мисловно многообразие в обществото чрез отразяване на различните идеи и убеждения във всяко от новинарските и актуално – публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика – арг. чл. 6, ал. 3, т. 6 ЗРТ, чл. 39, ал. 1 КРБ и чл. 41, ал. 1 КРБ) упражняват функции на орган на държавна власт. Смисълът на разпоредбата на чл. 519, ал. 1 ГПК за изрична забрана за принудително изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения е да се гарантира ефективното осъществяване на публичните (държавни) функции. То може да бъде смутено, ако спрямо тях се допусне принудително изпълнение с право на взискателя да избира изпълнителния способ и така да се стигне до финансова невъзможност за изпълнение на паричните задължения от държавата и да се създадат условия за блокиране дейността на държавни институции. Осъществяването на държавната власт от органите (чл. 1, ал. 2 КРБ), предвидени в Конституцията и законите, е носеща конструкция на държавната организация и поради това бюджетът на държавата трябва да осигурява средства за функционирането й, като се съобразяват принципите на разделението на властите (чл. 8 КРБ) и местното самоуправление (чл. 2, ал. 1 КРБ). Създаденият от законодателя особения ред по чл. 519, ал. 2 ГПК вменява на длъжниците задължението да се подчинят доброволно на съдебното решение и да платят на кредитора от предвидения за това кредит по бюджета им. Това задължение изключва правото на кредитора да иска принудително осребряване на имуществото на длъжника.