Поредица Dictum Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Може ли въззивния съд служебно да събира доказателства – копия от документи по партида на дружество и въз основа на тях да въведе ново спорно обстоятелство по делото и да мотивира съдебното си решение и длъжен ли е след служебна справка да уведоми страните за фактическите обстоятелства, които е констатирал, както и длъжен ли е въззивният съд при условие, че пред него за първи път се поставя въпрос за достоверна дата на разписка да укаже изрично на кого е доказателствената тежест за доказване съставянето и подписването на документа?
Въззивният съд може служебно да събира доказателства- копия от документи по партида на дружество и въз основа на тях да въведе ново спорно обстоятелство по делото и да мотивира съдебното си решение, но е длъжен след служебна справка да уведоми страните за фактическите обстоятелства, които е констатирал. Съгласно чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК, до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят доказателства за тях, когато не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата и съответно в срока за отговор. Когато въззивният съд прецени, че доказателствата са нови по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК (когато страната, въпреки, че е положила дължимата грижа за добро водене на делото, обективно не е могла да узнае, да посочи или да представи доказателствата), той следва да постанови събирането им доколкото същите са допустими и относими към спорното право. Признанията на страните за факти, относими към спорното право (в т. ч. и извънсъдебните признания) съставляват допустимо доказателствено средство, поради което искането за събиране на доказателства за новоузнато от страната извънсъдебно признание на насрещната страна, следва да бъде допуснато от въззивния съд и ценено при условията на чл. 175 ГПК наред с всички доказателства по делото.
Извън тези хипотези и при условие, че пред въззивният съд за първи път се поставя въпрос за достоверна дата на разписка едва в хода по същество, последният не следва да се произнася по така направеното оспорване. В практиката на ВКС се приема, че датата и мястото на съставяне на документа не са част от изявлението на страните, поради което и не са задължителен елемент от съдържанието да документа, т. е. същите могат да бъдат посочени, но могат и да не се съдържат в него, поради което тези елементи не се обхващат от формалната доказателствена сили на частния документ. Приема се, че когато датата има значение за валидността на даден договор (в случая договор за заем) страната която се позовава на него не носи доказателствената тежест за установяване на датата на сключването му, а такава се носи от страната която го оспорва. Споделя се разбирането че длъжникът не се явява трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК по отношение на договор за заем, поради което и той носи доказателствената тежест за установяване на факта, че договорът е сключен след посочената от него дата.
Застъпено е становище, че частният документ не доказва нито датата, нито мястото на сключването на договора, но когато се поставя въпрос за времето, когато е бил сключен същият и за това разполагал ли е в случая представителят с правомощия, датата на договора следва да се докаже от длъжника, тъй като от това доказване той ще извлече изгодни за себе си правни последици.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Длъжен ли е въззивният съд при формиране на вътрешното си убеждение и конкретно при преценка на събраните доказателства по делото да се съобрази с правилата на формалната логика, опитните и научните правила? (По иск за заплащане на обезщетение за неползван от ищеца допълнителен платен годишен отпуск, полагащи му се за положен извънреден труд)
Несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество с установеното от събрания по делото доказателствен материал, поради допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение, изразяващи се в нарушаване на норми от неюридически характер – на правилата на формалната логика, на емпирични правила и на научно-теоретичното знание, води до необоснованост, като порок на съдебното решение, обуславящ неговата неправилност. За това отговорът на въпроса, по който в настоящето производство касационното обжалване е допуснато, е, че въззивният съд е длъжен, при формиране на вътрешното си убеждение и конкретно при преценка на събраните доказателства по делото, да се съобрази с правилата на формалната логика, опитните и научните правила, в противен случай постановеният от него акт е незаконосъобразен.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Определен ли е срокът за изпълнение на задължението на длъжник по чл. 155, ал. 1 ЗЗД или за поставянето му в забава е необходимо той да узнае за извършено от приобретателя на ипотекирана вещ плащане на ипотекарния кредитор или да му бъде отправена покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД?
При извършено от трето лице, придобило ипотекирана вещ, плащане на обезпечения дълг на заложния или ипотекарния кредитор, то встъпва в правата на този кредитор срещу длъжника, но по отношение на него изпълнението на задължението не се счита за забавено само поради факта на встъпването. Третото лице може да се ползва от сроковете за изпълнение така, както са уговорени със удовлетворения заложен или ипотекарен кредитор, но когато претендира настъпила по отношение на него забава, е необходимо то да е поискало изпълнение в своя полза от длъжника. Затова последният дължи обезщетение за забавено изпълнение на платилото трето лице от датата на поканата.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
Не наличността на претендирани за отчуждаване в полза на държавата суми по банковите сметки на ответника, към момента на предявяване на иска, предпоставка ли е за тяхното отнемане по реда на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2020
От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/1980 г., извършена с ТР №2/26.06.15 г., т. 10 по т. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
При направено от страната възражение за изтекла давност – чл. 120 ЗЗД, задължение на съда по иска е да изложи мотиви, кога е настъпило началото на давностния срок – така както предвижда чл. 114 ЗЗД. Задължение на съда е също да приложи конкретния, предвиден в закона срок на погасителната давност, с който конкретното вземане се ползва.
Кредиторът не бездейства, когато срещу него е предявен отрицателен установителен иск, както е в случая. Кредиторът не разполага с насрещен осъдителен иск, когато вече е снабден с влязло в сила изпълнително основание, а длъжникът оспорва изпълняемото право/вземането, като се позовава на факти, настъпили след породената сила на пресъдено нещо/ чл. 439 ГПК/. Буквалното тълкуване по чл. 115, ал. 1, б. ж ЗЗД е правилното – погасителната давност не тече, докато трае процесът относно вземането. Това основание за спиране на погасителната давност не изисква други условия. Такива условия не произтичат и не могат да произтекат от процесуалните права на кредитора като ответник по ОУИ. Институтът на погасителната давност е материално-правен, а не процесуално-правен. Длъжникът може да се позове на погасителна давност, изтекла в хода на процеса по предявения ОУИ (чл. 235, ал. 3 ГПК), но този му довод е винаги неоснователен.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Налице ли е противоправност на законодателна дейност на НС, изразяваща се в приемане на закон, който е обявен за противоконституционен с решение на КС, и на бездействие на НС за уреждане на възникналите правни последици от обявения за противоконституционен закон съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗКС?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Съгласно Тълкувателно решение 1/2022 от 20.04.2023 по тълк. д. №1/2022, ОСГТК на ВКС, приемането на противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение на Народното събрание и представлява деликт, тъй като е противоправно действие. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗКС, чрез която се осъществява баланс между принципа за правна сигурност и принципа за правна справедливост, установява задължение на Народното събрание да уреди възникналите правни последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен закон, за да възстанови по този начин нарушения конституционен ред. Законодателният орган е длъжен в срок до два месеца от влизане в сила на решението на Конституционния съд да преуреди конституционосъобразно в последващ закон последиците от обявения за противоконституционен закон – чл. 88, ал. 4 Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, приет на основание пар. 1 Преходните и заключителни разпоредби на ЗКС. Бездействието на Народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционен закон също представлява противоправно деяние, както и приемането на такъв закон, тъй като в противоречие на императивна правна норма /чл. 22, ал. 4 ЗКС/ не е изпълнено предвиденото в нея задължение. Имущественото разместване, което е осъществено въз основа на законови разпоредби, обявени впоследствие за противоконституционни, без Народното събрание да уреди последиците от това в разумен срок, съставлява вреда за платилия правен субект. Правното основание на предявен срещу Държавата иск за заплащане на сума – платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици, e непозволено увреждане – чл. 49 ЗЗД. Отговорността на Държавата е деликтна, обективна, безвиновна, има гаранционно-обезпечителен характер и се реализира без оглед обстоятелството виновно ли е било поведението на съответните длъжностни лица.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Има ли качеството на длъжник в изпълнителното производство лицето, ипотекирало свой имот за обезпечаване на чужд дълг, респ. има ли право частния съдебен изпълнител да събере от това лице такса по т. 26 ТТРЗЧСИ от получената в резултат на публичната продан цена на ипотекирания имот?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Този който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство. В мотивите на тълкувателния акт е посочено, че лицето, дало обезпечение за чуждо задължение, се ползва със защитата на закона, а такава се дава на страна в изпълнителния процес, в който единственият обект, към който се насочва принудителното изпълнение, може да бъде само неговата вещ. Ипотекарният длъжник има правен интерес да плати чуждия дълг и така да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и в изпълнителния лист, като по този начин осуети проданта. На последния не може да бъде отречено и правото му да избере да участва в проданта, ако счита че цената на имуществото, с което отговаря е по-ниска от дълга, и така да се суброгира само до размера на платеното от него. Разноските са за сметка на длъжника, защото се събират от полученото, но се удовлетворяват предпочтително и не намаляват дълга.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител по смисъла на чл. 426, ал. 1 ГПК. Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съгласно който държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение, като таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по т. 26 ТТРЗЧСИ, по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело.
Вземанията на държавата, респ. на частния съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за дължимите, но незаплатени от взискателя такси /авансови, субсидиарни и пропорционални/ по изпълнителното производство, се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума.
Terms