Поредица Dictum Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Представлява ли семейна имуществена общност недвижим имот – дворно място, придобит чрез давностно владение по време на брака, както и построеният в него гараж, изграден при условията на съвместен принос?
Когато придобивната давност е започнала и е изтекла през време на брака, следва изводът, че и двамата съпрузи са придобили правото на собственост върху недвижимия имот и той е станал имуществена общност. В такива случаи следва да се счита, че и двамата съпрузи са упражнявали фактическа власт върху имота. Същото разрешение следва и когато единият от съпрузите е започнал сам да владее като свой собствен недвижим имот още от преди сключването на брака, а придобивната давност изтече през време на брака. И в този случай, щом имотът се придобие през време на брака, той става имуществена общност, защото от значение е моментът на придобиването на имота.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Може ли съдът да признае за незаконно уволнението на основание, което не се сочи от ищеца в исковата молба; може ли въззивният съд с решението си да приеме за основен спорен въпрос, такъв който не е въведен по надлежния ред с исковата молба; има ли съдът служебното задължение да следи за факти, които пораждат правото на уволнение или надлежното му упражняване, но не са въведени в исковата молба като довод за незаконност; допустим ли е служебен контрол при проверката извършена от въззивния съд във връзка с правилността на решението относно факти, които не са релевирани по делото, не се ли нарушава по този начин принципа на равнопоставеност, състезателност и диспозитивното начало; при въведен довод за злоупотреба с право, въз основа на кои обстоятелства съдът е длъжен да извърши проверката.
В производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на уволнението, предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца, а основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право. Затова ищецът следва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, а ответникът-всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебното задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване.
След предявяване на иска ищецът може да допълни исковата молба като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които се основава. Още по-малко това може да направи въззивния съд. Ако същият се позове в решението си на факти, които не са релевирани от страна по делото той нарушава принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Длъжен ли е съдът да тълкува клаузите на предварителния договор в тяхното единство и взаимовръзка, във връзка с преследваните с договора цели, поведението на страните преди и след сключването му и тяхната добросъвестност, особеностите и конкретиката на случая?
Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните – върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те. При сключването на договора страните могат да декларират определени обстоятелства, които имат значение за сключването или изпълнението на договора. Ако декларираните обстоятелства се окажат неистинни, при липса на други уговорки, неизправната страна дължи обезщетение, а ако обстоятелствата са пречка договорът да бъде изпълнен, изправната страна може да се откаже от него. Съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат да уредят последиците от декларирането на неверни обстоятелства, като уговорят неустойка или възможност за отказ от договора плюс неустойка.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно приложението на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на починал при трудова злополука близък роднина.
В Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд е посочено, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано със задължителната преценка от съда на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В трайната практика на ВКС се приема, че при обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на работника следва да бъде съобразен начинът, по който е понесена загубата: последици, продължителност и степен на интензитет, възрастта на увредения, общественото му и социално положение, евентуалното негативно отражение върху физическото здраве и психиката, контактите и социалния живот на близкия, който търси обезщетение, икономическото положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Икономическото положение съставлява необходим ориентир за определяне на обезщетение, което да има на практика реална стойност. Изброяването не е изчерпателно доколкото във всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите от него. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука. В практиката на ВКС се приема още, че във всички случаи не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване за пострадалия, а справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Може ли въззивният съд да се произнася по правилността на решението, като обсъжда съдържащи се в него пороци, които не са въведени с въззивната жалба и не касаят приложение на установена в публичен интерес материалноправна норма?
Относно обсъждането и приемането за недоказани на обстоятелства, които са изрично посочени като неспорни между страните, и без оплакване във въззивната жалба в тази връзка.
При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. В останалите случаи важи забраната за служебна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт и въззивният съд е ограничен от посочените във въззивната жалба оплаквания.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
С постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата ли е допълнително възнаграждение, което е в зависимост единствено от отработеното време, без изплащането му да зависи от качеството на положения труд и преценката на работодателя?
В практиката на ВКС се приема, че чл. 15 НСОРЗ определя като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Според чл. 17, ал. 1 НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ или на обезщетенията по чл. 228 КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ, и други изрично изброени възнаграждения. В решенията изрично е посочено и кои плащания не могат да бъдат отнесени към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Това е прието за изплащаните суми за нощен труд, труд в официални празници, увеличен нощен труд, тъй като отчитането им зависи от възприетия от различните работодатели начин на отчитане на работното време – подневно или сумирано. Освен това целевите награди и премиите, поради предназначението си да стимулират трудовото участие и да наградят показан висок трудов резултат, също не спадат към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Настоящият съдебен състав напълно възприема даденото в сочената съдебна практика разрешение на правния въпрос.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно възможността съдът да предоставя родителските права / за упражняване от родителите/ за периоди с равна продължителност в рамките на всеки месец, което би могло да се квалифицира като постановено от съда „споделено родителство”.
В ТР №1/2017 г., по т. д. №1/2016 г. ОСГК е прието, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. В мотивите към този извод е посочено, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК е приложима само в случаите на развод по исков ред, и при непостигане на споразумение между родителите относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца и упражняването на родителските права спрямо тях законът сочи, че следва да бъде предпочетен един от родителите, при когото детето да живее, и той да е носител на родителските права. Същият подход, основан на относимата правна уредба, е използван и в ППВС №1 по гр. д. №3/1974 г. – съдът следва да предостави упражняването на родителските права на единия от съпрузите, като под упражняване на родителските права съдът има предвид “тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата. Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на “по-добрия” (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права. В ППВС №1/74 г. също е прието, че съдът следва да определи родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на децата. Под “интереси на децата се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Това тълкуване е актуално и днес, както е посочено в ТР№1/2017 г. ОСГК, при сходната правна уредба в чл. 29 СК 1985 /отм./ и чл. 59, ал. 2 СК/2009 г.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За добросъвестното изпълнение на задълженията и полагането на дължимата грижа от изпълнителя по договор за охрана и за предвидимостта на претърпените от възложителя/поръчващия, клиента по този договор/ вреди.
Частната охранителна дейност е търговска дейност, насочена в конкретния случай към охраняване на имуществото на физическото лице – възложител по договора. При извършването на тази дейност изпълнителят – лицензиран за дейността търговец е длъжен да положи грижата на добрия търговец по см. на чл. 302 ТЗ, като завишена, засилена грижа спрямо тази на добрия стопанин. Грижата на добрия търговец – чл. 302 ТЗ, е тази, която добрият, почтеният и опитен търговец, в съответствие с естеството на дейността в даден бранш и условията за извършването й, обикновено проявява при изпълнението на задълженията си и включва определена степен на старание, внимание, напрежение на волята, както и знания, умения, определен интелектуален и физически потенциал. Касае се за абстрактен модел – изхожда се не от субективните качества и умения на конкретния търговец, а от онези умения и качества, ниво на познание и професионализъм, които поначало един добър търговец от същия бранш, при същите условия, би положил. Изискванията към добрия търговец са завишени в сравнение с тези към добрия стопанин по ЗЗД – чл. 63, ал. 2 ЗЗД, именно защото търговецът е професионалист и се очаква да има повече знания и умения от нетърговеца при извършване на дейността по занятие и работи срещу печалба и на свой риск. На осн. чл. 63, ал. 1 ЗЗД всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и в случая с грижата на добър търговец от изпълнителя. Точното и добросъвестно изпълнение на договора изисква пълно съобразяване с уговорените в него задължения – по съдържание, характер и степен. Изпълнителят по договора за охрана дължи добросъвестно изпълнение на обещаното с договора, като се съобразява както с неговите клаузи, така и със съответните норми от закона. Нанесените при отклонение от изпълнение на задълженията вреди пораждат договорно основание за отговорност – Р. по гр. д. №1843/2004 г. на четвърто г. о. на ВКС. Обезщетението за неизпълнение на договора обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението – чл. 82 ЗЗД. Предвидими са вредите, които нормално би трябвало да се допуснат при пораждане на задължението, като закономерен резултат от неговото неизпълнение. Предвидимите вреди са по – тесен кръг от преките, това са тези вреди, които кредиторът е могъл да предвиди при полагане на дължимата грижа, според обстоятелствата, които са били известни на страните при сключването на договора и обстоятелствата, които е могло да им бъдат известни. Предвидимостта се отнася до настъпването на вредите, а не до размера им. Предвидимостта на вредите при неизпълнението на договора се преценява във всеки отделен случай с оглед вида на вредите, клаузите на съответния договор и събраните по делото доказателства. Преценката за предвидимост се прави към момента на сключване на договора. Изискването за предвидимост не се отнася за размера на вредите, който подлежи на доказване от ищеца.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
За приложното поле на изискването на чл. 19, ал. 2, т. 4 ЗВОПС (Закон за вътрешния одит в публичния сектор).
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, уредена в КЗ в сила от 01.01.2016г., покрива ли отговорността за вреди, търпени от водача на моторното превозно средство, които са настъпили в резултат на внезапна техническа повреда на превозното средство и на действия на пътник в автомобила?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Тече ли погасителна давност докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
С оглед извършването на служебната проверка от касационната инстанция относно процесуалната допустимост на обжалваемата (невлязлата в сила) и допустимо обжалваната от двете страни част от въззивното решение, постановена по иска за обезщетение за неимуществени вреди.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 8 от тълкувателно решение (ТР) №1/2001 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, когато при разглеждането на гражданскоправния спор съдът констатира престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на спора, спирането на основание чл. 182, ал. 1, б. д ГПК /отм./, респ. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК може да бъде постановено и без да е образувано наказателно преследване, т. е. без да е нужно висящо дело с обуславящо значение за спряното. Разяснено е още, че когато основанията по чл. 182, ал. 1, б. б. г и д ГПК /отм./, респ. чл. 229, ал. 1, т. т. 4 и 5 ГПК за спиране на производството се се осъществили пред въззивния съд, но той е постановил решението си без да спре производството, при обжалване пред ВКС съдебният му акт подлежи на обезсилване като недопустим, като делото се връща за ново разглеждане с оглед спирането му до отпадане процесуалната пречка за упражняване правото на иск – влизане в сила на решението или на присъдата по обуславящото дело. Изтъкнато е, че в хипотезата на чл. 182, ал. 1, б. д ГПК от 1952 г. /отм./, респ. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, ВКС действа по посочения начин във всички случаи, без да спира производството пред себе си, тъй като престъпното обстоятелство е съществувало като факт, съдържащ се в доказателствения материал, но не е бил съобразен от въззивния съд като основание за спиране. Разяснения в същия смисъл са дадени и в мотивите към т. 2 ТР №5/2005 от 05.04.2006 г. на ОСГТК на ВКС, като тези разяснения са доразвити в практиката на ВКС. Тази практика на ВКС еднозначно приема, че процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него деяние са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно – при образувано наказателно производство в съдебна фаза – на основание чл. 124, ал. 1, т. 4 ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза – на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Съдът винаги спира производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, и без наличие на образувано наказателно дело, и независимо дали е образувано досъдебно наказателно производство, когато по делото се разкрият престъпни обстоятелства и изходът на гражданския спор зависи от установяването им по надлежния ред – когато фактическият състав на отговорността за вреди включва извършено от делинквента престъпление.
Terms