Поредица Dictum Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
По съмнение за допустимостта на въззивното решение. (По иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание пар. 7, ал. 1, т. 6 ПЗР ЗМСМА на реална част от недвижим имот)
Решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба: искова молба, в чиято обстоятелствена част и петитум има противоречие.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
По съмнение за допустимостта на въззивното решение, предвид твърденията на ответницата и наличните данни, че в него въззивният съд се е произнесъл за първи път по претенцията на ищците за имуществени вреди от деликта, осъществен през 2018 г., по която претенция, макар да е била предявена от ищците, няма произнасяне в първоинстанционното решение. (По искове на основание чл. 45 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди, причинени в жилище, намиращо се на първия жилищен етаж от жилищна сграда, в резултат на строителство, извършено от ответницата върху покрива на жилището, изразяващо се в полагане на циментова замазка без хидроизолация върху покривната плоча на пристройка към жилищната сграда и за обезщетение за неимуществени вреди от невъзможността ищците да ползват собственото си жилище от факта, че са принудени да живеят в крайно лоши условия, стрес и притеснения във връзка с воденото дело между страните, в резултат на незаконно строителство)
Въззивното решение в допуснатата до касационно разглеждане част е недопустимо като постановено по нередовна искова молба. В обстоятелствената част и петитума на същата се претендират имуществени вреди от повреди на собствения на ищците имот, настъпили от два деликта- първият, извършен през 2007 г., а вторият – през 2018 г. Като обезщетение за двата деликта се претендира една обща сума, без да е уточнено каква част от тази сума представлява обезщетение за вредите от деликта, осъществен през 2007 г. и каква- от деликта, осъществен през 2018 г.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Представляват ли запорът на вземанията по банкови сметки и запорът на движими вещи подходящи обезпечителни мерки на конститутивния иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК? (По обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК)
Отговорът на този въпрос се предпоставя от целта на иска по чл. 517, ал. 3 ГПК. При посочената разпоредба принудителното изпълнение е насочено върху ликвидационния дял, на който длъжникът-съдружник в търговско дружество има право при прекратяване на членството му в него. За да може това изпълнение да бъде осъществено законът е предоставил на взискателя правото да прекрати членството на съдружника длъжник с едностранно изявление до дружеството, като наред с това наложи запор върху ликвидационния му дял по реда на чл. 517, ал. 1 ГПК. В този случай дружеството трябва да определи ликвидационния дял на съдружника длъжник по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ и да заплати стойността му на взискателя, чрез съдебния изпълнител. В случай, че това задължение не бъде направено в срок от три месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК. Този иск е конститутивен и чрез него взискателят по изпълнителното производство цели прекратяването на търговското дружество и провеждането на ликвидация на същото, за да може чрез получените при нея парични средства да събере вземането, което има срещу съдружника длъжник, чието членство е прекратено по реда на посочената разпоредба. Постигането на тази цел зависи от притежаваното от дружеството към момента на прекратяването му имущество. Затова взискателят е заинтересован от запазването на това имущество в патримониума на дружеството за времето от предявяването на иска до постановяване на решението, а също така и по време на евентуалното производство по ликвидация. Това не може да стане посредством наложения по реда на чл. 517, ал. 1 ГПК запор върху дружествения дял на съдружника длъжник, тъй като той не се отнася и не обхваща имуществото на дружеството. Поради това той може да иска налагането на обезпечителни мерки чрез които това запазване да бъде осъществено. При липсата на такива е възможно дружеството да се разпореди с имуществото си и към момента на постановяване на съдебното решение по чл. 517, ал. 3 ГПК дружеството да се окаже, че то не притежава такова, което да бъде реализирано в производството по ликвидацията му. Обезпечаването на иска се осъществява по реда на ГПК като са допустими всички предвидени в закона обезпечителни мерки, включително запор върху вземания, парични суми и/или движими вещи, които са подходящи с оглед конкретната обстановка. Доколкото обаче по време на исковото производство дружеството продължава да осъществява дейността си то обезпечителните мерки не трябва да са от такова естество, че да затрудняват съществено същата или да я правят невъзможна. Затова за неподходяща може да бъде счетена обезпечителна мярка запор върху движими вещи, с които дружеството извършва сделки в кръга на обикновената си дейност по занятие.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Очевидна неправилност на решението поради неприлагане на императивна правна норма (чл. 115, ал. 1, б. в ЗЗД).
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Следва ли изявлението на кредитора за даване на допълнителен „подходящ“ срок, поискан от длъжника, за изпълнение на забавени строително – монтажни работи по ненаименуван договор, съчетаващ елементи на договор за учредяване на вещно право на строеж и на договор за изработка, да бъде тълкувано като такова по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, доколкото последната норма е възпроизведена в текста на изявлението, или е приложимо правилото на чл. 20 ЗЗД, според което трябва да се търси действителната обща воля на страните, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички направени доводи и възражения във въззивната жалба.
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Предявяването на иск по чл. 135 ЗЗД прекъсва ли давността за вземането, с което ищецът се легитимира като кредитор в производството по този иск?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Съгласно чл. 115, ал. 1, б. ж ЗЗД давността се спира докато трае съдебния процес относно вземането. Давността се прекъсва когато предявеният иск относно вземането бъде уважен /чл. 116, б. б ЗЗД/. Нормите за прекъсване и спиране са императивни и изключителни и не могат да се тълкуват разширително и да се прилагат по аналогия. Предмет на иска по чл. 135 ЗЗД е съществуването на потестативното право на кредитора, а не правото на вземане, по което не се формира сила на пресъдено нещо, поради което наличието на производство по предявен иск по чл. 135 ЗЗД нито прекъсва, нито спира теченето на давността за вземането.
Terms