Поредица Dictum Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Може ли съдът да уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на незаявено от ищеца основание, респ. да го уважи на основание, заявено с въззивната жалба?
Ако при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят издаде две отделни заповеди: едната – за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“, а другата – за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, има ли всяка заповед различни правни последици и подлежи ли на самостоятелна преценка по иска за незаконност на уволнението по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ?
С иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на преобразуващото право. Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Провеждането на тази практика в аспекта на правото на съдебна защита, с която всяка от страните по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ разполага във второинстанционното производство, но която изисква от въззивния съд да реши спора съобразно оплакванията във въззивната жалба и да отчете настъпилите преклузии в първоинстанционното производство, налага да се приеме, че е недопустимо във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът за пръв път да посочи факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление, респ. в своето решение въззивният съд да уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ въз основа на такъв нововъведен довод за незаконност на уволнението.
Работодателят може да издаде две отделни заповеди: едната за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение, а другата за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, но това не означава, че всяка една от тях подлежи на самостоятелна преценка за законност на уволнението по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Провеждането й във второинстанционното производство налага да се приеме, че дори когато работодателят е издал заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ след предявяването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на другата заповед за наложеното от него дисциплинарно наказание „уволнение, е недопустимо във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът за пръв път да посочи факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното право на работодателя да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, респ. в решението си въззивният съд да уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ въз основа на такъв нововъведен довод. Двете заповеди на работодателя не подлежат на самостоятелна преценка по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за законност на уволнението. Съдът преценява законността на дисциплинарното наказание „уволнение към момента на връчване на заповедта за налагането му и според основанията, заявени в исковата молба. Към момента на връчването на тази заповед трудовото правоотношение е прекратено, а впоследствие издадената от работодателя заповед по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ има декларативно действие.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За значението на характера и естеството на отношенията между прехвърлителя и приобретателя по прехвърлителна възмездна сделка, по отношение на която, като увреждаща, е предявен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, при доказване на знание за увреждане – за фактическия извод за наличие на знание за увреждане.
Наличието на съответна фактическа степен на близост в отношенията (напр. съвместено живеене на съпружески начала или в общо домакинство, отношения между заварени и доведени деца … и др.) имат значение и ако бъдат доказани, могат да залегнат в основата на фактически извод за наличието на знание, като разбира се естеството на съществуващата фактическа близост определя естеството на узнатите обстоятелства.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Допустимо ли е да бъдат заличени вече допуснати по делото свидетели, само въз основа на факта, че същите са доведени за разпит в открито съдебно заседание от поискалата ги страна, а не е осигурен разпитът им по делегация, при все че това процесуално действие на страната е спомогнало за провеждане на принципа за непосредственост, от който разпитът по делегация е само изключение?
Въпросът е свързан с тълкуването и правилното прилагане на нормите на чл. 9 ГПК, чл. 25 ГПК и чл. 169, ал. 3 ГПК. Предвидената в чл. 25 ГПК възможност за събиране на доказателства по делегация е изключение от принципа за непосредственост при събирането на доказателствата. Когато е предвидено за разпит на свидетели, това изключение е въведено за улеснение на свидетелите, които живеят в район, отдалечен от района, в който се разглежда делото. Ако свитеделите, за чието улеснение е предвидена съдебната поръчка, се откажат от това си право и се явят лично пред съда, който разглежда делото, той не може да откаже да ги разпита. Ако стори това, съдът допуска съществено процесуално нарушение на принципа в чл. 9 ГПК за осигуряване на равна възможност на страните да упражняват процесуалните си права, конкретно на страната, която е поискала да й бъдат допуснати свидетели, които да бъдат разпитани по делегация.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Допустимо ли е предявен на договорно основание осъдителен иск за заплащане на дължими суми по договор за потребителски кредит да бъде уважен на осн. чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредита, при положение, че съдът е достигнал до извод за неговата недействителност?
При установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит, по предявения от кредитора осъдителен иск на договорно основание за заплащане на дължими суми по договора, с решението си съдът следва да установи, на осн. чл. 23 ЗПК, дължимата сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска до размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55 ЗЗД.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Поправянето на очевидна фактическа грешка може ли да представлява изменяне или отменяне на вече формираната воля на съда?
Представляват ли очевидни фактически грешки и могат ли да бъдат поправени по реда на чл. 247 ГПК грешките – ако са налични изобщо такива, които съдът е допуснал при формиране на своята воля?
Поправянето на очевидна фактическа грешка никога не представлява изменяне или отменяне на вече формираната воля на съда. Не представляват очевидни фактически грешки и не могат да бъдат поправени по реда на чл. 247 грешките, които съдът е допуснал при формирането на своята воля. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК е налице при несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно отразяване в постановения съдебен акт.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Има ли заявителят правен интерес и допустим ли е искът по чл. 422 ГПК, след като е било отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен издаденият изпълнителен лист?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Следва ли преценката за сключването на договора да бъде ограничавана само и единствено до това дали ответникът е осчетоводил фактурата; Задължен ли е съдът да прави преценката за установяване на търговската сделка с оглед на всички доказателства?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба на движими вещи, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката – вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните представители, време и място на сключване на продажбата; Дори фактурата да не съдържа всички предвидени в Закона за счетоводството реквизити, в т. ч. и подпис на купувача, или да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото, включително вписването й в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно началния момент на забава на работодателя по отношение на вземането за обезщетение за неизползвана почивка от военнослужещия.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение. От този момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск, като от същия момент започва да тече тригодишната погасителна давност за вземането. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че удължаването на работното време на военнослужещ, даващ дежурства по график, се компенсира чрез съответното му намаляване през други работни дни. Ползването на почивките и на отпуските става по предназначение, в натура, поради което те не могат да се компенсират с парични обезщетения, докато трае служебното правоотношение. Такава трансформация не е предвидена в закона, тъй като би заобиколила законоустановената им функция за възстановяване на работната сила. Възможността за получаване на парична компенсация, която по своя характер представлява обезщетение за неизползвана почивка, възниква при прекратяване на правоотношението. Компенсацията се изчислява и заплаща като извънреден труд (чл. 136а, ал. 5 КТ). Тъй като няма определен ден за изпълнение, задължението е безсрочно и длъжникът изпада в забава след покана по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, обикновено – с подаването на искова молба в съда.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно приложението на чл. 52 ЗЗД, принципа за справедливост на обезщетяването и критериите, които следва да се съобразяват при определяне на размера на същото.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Понятието „справедливост” в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а винаги е предпоставено от съобразяването на редица обективно съществуващи и конкретни обстоятелства. При телесни увреждания тези обстоятелства се изразяват в броя, характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, степента на възстановяване, получените загрозявания и осакатявания и пр. Всички относими към установяване на обема на вредите обстоятелства, в това число и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, която има значение за обществено-оправданата мярка за справедливост, следва да бъдат обсъдени от съда и въз основа на анализа и съвкупната им оценка да се определи паричният еквивалент на вредите. Когато съдът е изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, но не е формирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил последните, критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД се явява нарушен.
Terms