Поредица Dictum Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Кога съпричиняващото поведение на пострадалия съставлява груба небрежност и основание за намаляване на отговорността на работодателя на основание чл. 201, ал. 2 КТ? Как се определя степента на приноса на увредения в причиняване на трудовата злополука, съответно размера, до който следва да бъде намалено определеното по справедливост обезщетение за неимуществени вреди?
При определяне на обезщетение за неимуществени вреди при трудова злополука длъжен ли е въззивният съд да посочи в мотивите на решението си всички обстоятелства, от значение за справедливия му размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД, и да обсъди всички критерии, посочени в ППВС №4/1968г., както и да посочи въз основа на кои относими доказателства по делото ги намира за установени?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Очевидна неправилност поради това, че въззивният съд е пропуснал да обсъди наведените от ищеца форсмажорни обстоятелства с оглед преживяната пандемия от ковид-19, вкл. предприетите извънредни действия от болничните заведения на основание Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., като причина /основание/ за поведението на двете страни по процесния трудов договор, нарушавайки по този начин относима за конкретния спор императивна материалноправна норма.
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, като посочи кои от доводите и възраженията са неоснователни?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Съдът има ли право служебно да се произнася по нищожността на сключения между страните договор, ако не бъде предявено възражение за нищожност с отговора на исковата молба?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
С тълкувателно решение №1/27.04.2022 г. по тълк. д.№1/2020 г., ОСГТК, ВКС, се прие по задължителен за всички съдилища в държавата начин, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите на решението е разяснено, че служебното произнасяне по нищожността е възможно, когато съдът установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни му факти. Същевременно съдът е ограничен от диспозитивното начало в гражданския процес и няма правомощия по своя инициатива да изследва служебно всички възможни основания за нищожност, да събира служебно доказателства или да дава указания страните да сочат доказателства. Разяснено е също, че констатацията на съда за нищожност на правна сделка, която е от значение за решаването на спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на съдебното решение и че за да бъде спазен принципът на състезателното начало, страните следва да са информирани преди устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса за нищожността и може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни отделни клаузи, както и да имат възможност да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства. Такова задължение има както първоинстанционният, така и въззивният съд.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
1. При преценка на критериите за определяне на скоростта на движение като технически съобразена, по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, длъжен ли е съдът да обсъди и да вземе пред вид всички затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизическото състояние на водача, включително управлението на МПС с включени къси светлини, в тъмната част от денонощието, без наличие на допълнително осветление, интензивността на движението, близостта до населено място, както и всички други отрицателно действащи фактори?
2. Необходимо ли е преценката дали има виновно поведение на водача и нарушаване на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, да се изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара и поведението на пешеходеца с оглед възможността обективно и субективно да се възприеме дадено препятствие като опасност за движението?
3. При преценката дали водачът е управлявал със съобразена скорост, при движение в тъмната част от денонощието, длъжен ли е съдът в мотивите на решението да обсъди и съпостави дължината на осветеност на фаровете, респ. конкрнетните условия на видимост /разстоянието на видимост/ с дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил и да определи дали е налице съответствие между тези фактори?
4. Несъответствието между разстоянието на видимост и опасната зона за спиране при конкретната скорост, представлява ли основание да се приеме, че скоростта на управление е несъобразена?
5. Движението на къси светлини, в нощно време, представлява ли основание за избор на по-ниска скорост, която да е съобразена с дължината на осветеност на фаровете?
6. При определяне на опасността като непредвима, по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, длъжен ли е съдът да вземе пред вид всички условия на конкретната пътна обстановка и поведението на пострадалия и да даде обоснован отговор дали водачът на моторното превозно средство е бил длъжен да очаква възникване на опасност на пътя?
7. Пешеходец, придвижващ се по извънградски път, който е в близост до населени места и за който път няма изрична забрана за придвижване на пешеходци, представлява ли предвидима опасност за водачите на МПС, движещи се по този път?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следните отговори на поставените въпроси:
Въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване са свързани с приложението на нормата на чл. 20 ЗДвП, чиято ал. 1 изисква от водачите да: „контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, а в ал. 2 се съдържа установеното за водачите на пътни превозни средства задължение: „при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Законодателят изрично е формулирал преследваната цел – с оглед осигуряване безопасност на движението, водачите трябва да контролират управляваните от тях превозни средства по начин, че да е възможно да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Настоящият съдебен състав споделя установената съдебна практика, съгласно която – преценката за това дали водачът се е съобразил с посочените изисквания на чл. 20 ЗДвП или виновно ги е нарушил, е конкретна и зависи от установените по делото факти. Съдът извежда правният си извод относно това – дали обективно и субективно е било възможно водачът да възприеме дадено препятствие като опасно за движението, въз основа на установените факти относно пътната обстановка, мястото на удара, поведението на водача и на пешеходеца. При предвидима опасност, задължението на водача по чл. 20, ал. 2 ЗДвП не се ограничава само с реакцията, необходима от негова страна за избягване на произшествието чрез аварийно спиране, а и от избора на подходяща за конкретните пътни условия скорост. Установената съдебна практика приема, че на водачът на ППС е вменено задължение да избере такава скорост на движение, която да му позволи реакция дори и на възникнала, но все още невъзприета от него опасност /например когато е възникнала опасна ситуация в невидимата за водача зона/. Приема се и че „при избиране на скорост на движение съобразно атмосферните условия и частта от денонощието, в която се извършва придвижването, водачът на моторното превозно средство трябва да държи сметка за близостта на населеното място, респективно възможността на пътното платно или непосредствено до него, на банкета, да се придвижват пешеходци“.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно задължението на въззивния съд да извърши съвкупна преценка на всички приети по делото доказателства, въз основа на които да формира собствените си фактически и правни изводи, като обсъди всички наведени относими доводи и възражения на страните.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Въззивният съд като съд по съществото на спора дължи формирането на свои фактически и правни изводи във въззивното решение въз основа на съвкупна преценка на всички приети по делото доказателства, относими към предмета на спора, след обсъждане на всички доводи и възражения на страните, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За начина, по който съдът следва да извърши преценка на показанията на свидетелите в хипотезата на предявен иск за собственост на дворищнорегулационен парцел /урегулиран поземлен имот/, придобит по наследство и давностно владение, основано на частен писмен договор, при наличие на веществени свидетелства за осъществявана фактическа власт върху частите извън площта по договора, както и в рамките на този имот.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че съдът е длъжен да прецени всички допустими и относими доказателства, и то съвкупно /в тяхната взаимна връзка и зависимост/, като в мотивите на решението трябва да обсъди доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои – за недоказани, също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решаване на спора по същество, се приема също така, че основно доказателство за установяване на придобивна давност са гласните доказателства, поради което правомощие на съда по същество е да прецени достоверността им и да формира вътрешното си убеждение въз основа на тях, но при тази преценка следва да изхожда от анализа на всички доказателства, т. е. преценката на свидетелските показания следва да се извършва в съвкупност с писмените доказателства и заключенията на приетите експертизи, като се ползват и правилата на логиката. Дали е основателно позоваването на придобивна давност съдът преценява при комплексна преценка на всички доказателства относно това упражнявана ли е фактическа власт върху имота явно и необезпокоявано и демонстрирано ли е намерение за своене, като при това научните, логическите и опитните правила следва да бъдат съобразявани от съда и при обсъждане и преценка на показанията на свидетелите .
Така изведените правила за начина, по който съдът следва да извърши преценката на свидетелските показания, следва да намерят приложение и в настоящия случай, при който владението е основано на частен писмен договор, като освен гласни доказателства са налице и веществени свидетелства за осъществявана фактическа власт върху частите извън площта по договора, както и в рамките на закупения с договора имот.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 на ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС на ОСГТК за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
ППВС №3/1980 г. е обявено за загубило сила изрично с Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т. д. №2/2013 г., ОСГТК, ВКС. До този момент то не е било мълчаливо отменено и даденото с него тълкуване е било задължително. При непроменена правна уредба, която е била подложена на задължително тълкуване, нито от органите по чл. 130, ал. 2 ЗСВ, нито от останалите правни субекти, които са адресат на тази норма, може да се изисква друго, освен да се съобразят с това тълкуване до обявяване на постановлението за загубило сила. Разясненията в ППВС №3/1980 г. е изоставено с нарочен следващ тълкувателен акт поради изменение в обществено–икономическите условия. Прилагането на новото тълкуване автоматично по отношение на факти, осъществили се при действието на старото задължително тълкуване, без да се вземат предвид неговите последици за засегнатите субекти, би било нарушение на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС. В заключение, до 26.06.2015 г., при действие на ППВС 3/1980 г., при висящ изпълнителният процес относно вземането, погасителната давност не тече.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност събраните по делото допустими и относими доказателства, като изложи в мотивите си изводи по доказателствата и установените чрез тях твърдения на страните, възраженията и доводите им, при съобразяване на оплакванията с въззивната жалба за неправилно установени факти с първоинстанционното решение.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Правораздавателната дейност на въззивната инстанция е насочена към разрешаване на правния спор и въззивният съд, като инстанция по същество на спора, трябва да изложи свои мотиви, с които да посочи и обсъди доводите и възраженията на страните, при оплакване за необоснованост на обжалваното първоинстанционно решение и неправилно установени факти (чл. 269, изр. 2 ГПК) да обсъди доказателствата, събрани по надлежния процесуален ред във връзка с доводите на въззивника по въззивната жалба, излагането на такива мотиви е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Пропускът на съда за стори това представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на въззивното решение.
Владението по смисъла на чл. 79 ЗС не се изразява в непрекъснато осъществяване на фактическо въздействие върху имота чрез обработване, облагородяване, поставяне на ограда и други, а фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица, че след като е доказано, че фактическата власт е установена към определен начален момент, за да се приеме, че владението е постоянно, т. е. израз на воля да се държи и запази вещта, не е необходимо да се повтарят във всеки момент действия, чрез които се проявява намерението на владелеца да държи вещта като своя. Достатъчно е владелецът във всеки момент когато пожелае да може да реализира владелческата си власт. Без правно значение е дали същият се е възползвал от тази възможност, щом спрямо имота не са осъществявани действия на трети лица, създаващи съмнение в явността на владението или водещи до прекъсването му. Дори владелчески действия да са осъществявани през продължителен период от време, то по силата на презумпцията на чл. 83 ЗС следва, че владението е продължило през целия период. Самите действия чрез които се изразява волята за владение на вещта зависят от нейното предназначение, начин на ползване и състояние. Преценката дали е осъществен обективния елемент на владението се извършва конкретно при отчитане установен начален момент на фактическата власт, предприети спрямо имота действия на владелеца, дори и през значителен интервал от време, липсата на фактически действия от трети лица и при приложение на презумпцията на чл. 83 ЗС.
Terms