Поредица Dictum Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
С оглед евентуална недопустимост, доколкото съдът не се е произнесъл по спорния предмет на делото, очертан от твърденията в обстоятелствената част на исковата молба.
Изложените в исковата молба и впоследствие уточнени от ищцата обстоятелства обуславят правна квалификация на претенцията по чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Разпоредбата възлага в тежест на довереника задължението да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, да даде отчет за действията си и да му предаде всичко, което е получил във връзка с изпълнението. Това задължение е такова за действие, поради което може да бъде изпълнено и съответно погасено само с активни действия от страна на довереника.
Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 284, ал. 2 ЗЗД, в изпълнение на задължението по отчетната сделка, довереникът следва да предаде на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката – както полученото от трети лица, така и това, което е получил от доверителя си във връзка с изпълнението. Когато договорът за поръчка обвързва валидно страните и в нарушение на задълженията си по чл. 284, ал. 1 ЗЗД довереникът не е дал сметка за изпълнението на поръчката на своя доверител, последният разполага с възможността по чл. 284, ал. 2 ЗЗД да иска прехвърляне на резултатите от изпълнителната сделка и връщане на всичко получено и неизразходвано при изпълнение на поръчката. Довереникът има задължението по чл. 284, ал. 2 ЗЗД и в случай, че в хода на вече започнало изпълнение на поръчката, се е отказал от нея, който факт съгласно чл. 287 ЗЗД води до прекратяване занапред на договора за поръчка.
В настоящия случай, при твърдяно наличие на неформален договор за поръча (мандат) и предаване на парични суми на ответницата с оглед изпълнението на задълженията ѝ като довереник по този договор, връщането на част от които средства ищцата претендира в настоящото производство на договорно основание /като разликата между изтеглените от ответницата от банковата сметка на ищцата суми и отчетените и одобрени от ищцата разходи/, спорът следва да бъде квалифициран като такъв по чл. 284, ал. 2 ЗЗД. В хипотезата, в която между страните е налице договорно правоотношение, породено от неформално сключен договор за поръчка, който не е развален от някоя от страните поради виновно неизпълнение, приложението на който и да е от трите фактически състава на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД – извъндоговорен източник на облигационни отношения, се явява изключено.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
При иск на кредитор по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ, с който се оспорва като обезпечено с ипотека вземането на друг кредитор, относимо ли е спазването на правилата за предявяване и приемане в производството по несъстоятелност на вземането като обезпечено, щом ищецът с исковата си молба оспорва тези правила да са спазени, макар да не оспорва учредяването на ипотеката и нейната действителност извън производството по несъстоятелност?
Когато е предявен отрицателен установителен иск по чл. 694 ТЗ, с който се оспорва прието вземане и който се основава на твърдение, че не е спазен преклузивният срок за предявяване на вземането в производството по несъстоятелност, по същество се оспорва правото на принудително изпълнение на кредитора в производството по несъстоятелност; в този случай, след като с определение по чл. 692 ТЗ вземането е прието, единственият път за защита на длъжника и кредитора е чрез иск по чл. 694 ТЗ. Даденото в определението разрешение е съответно на постоянната практика на Върховния касационен съд.
С отрицателните установителни искове по чл. 694 ТЗ, ал. 1 и ал. 3 се отрича вземане на кредитор като подлежащо на събиране в производството по несъстоятелност, но предмет на тези специални искове, също съгласно трайната практика на Върховния касационен съд, може да бъде и несъществуването на обезпечение на прието в производството по несъстоятелност вземане, включително несъществуването на ипотечно право.
Искът по чл. 694, ал. 3 ТЗ на кредитор, допустим и единствено по отношение на обезпечение (ипотека), цели да бъде отречено, че предявено за събиране в производството по несъстоятелност вземане на друг кредитор е обезпечено с ипотека. Както при оспорването на вземане на друг кредитор по чл. 694, ал. 3 ТЗ, оспорването на обезпечение може да бъде основано на твърдения, че предявяването на ипотечното право не е в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, съответно чл. 688, ал. 1 ТЗ и не съществуват права на кредитора във връзка с обезпечението при принудителното изпълнение в производството по несъстоятелност. Това е, тъй като непредявяване на обезпечението в срок има за последица погасяване на свързаните с него права, подобно на непредявените вземания. Съгласно разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Или, с оглед на поставения от касатора въпрос, спазването на установените в производството по несъстоятелност правила за предявяване на вземане, като обезпечено, е относимо обстоятелство, на което кредиторът – ищец по иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ може да се позове и по което съдът дължи произнасяне, без значение дали се оспорва учредяването на ипотеката (чл. 166, ал. 1 ЗЗД), действителността на това учредяване (чл. 170 ЗЗД) или действието на вписването, съгласно уредбата по ЗЗД. Последица от уважаване на иска в този случай е, че при извършване на разпределение на осребряваното имущество на несъстоятелния длъжник вземането не би се ползвало от привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, както и кредиторът с отреченото като обезпечено вземане не би могъл да иска продължаване на производство по индивидуално принудително изпълнение в случая по чл. 638, ал. 3 ТЗ.
Съответно на трайно установената практика на Върховния касационен съд допълнително може да бъде изложено, че при всеки от установителните искове по чл. 694 ТЗ с предмет вземане или обезпечение, включително положителните установителни искове по чл. 694, ал. 2 ТЗ, са от значение правилата относно предявяването на вземанията в производството по несъстоятелност.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Досежно значението на заявеният от електроснабдителното дружество при формулиране на претенцията – едногодишен период – при наличие на данни за установена реално потребена, но неотчетена и незаплатена електрическа енергия, сочещи за основателност на иск по чл.183 ЗЗД.
При липса на специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметките за електрическа енергия за минал период от време поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената енергия, приложение намират общите правила на чл. 183 и чл. 200 ЗЗД за заплащане на измереното количество енергия, отчетено в невизуализирания регистър на СТИ. В тези случаи, за да възникне правно задължение за потребителя-купувач да заплати продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество енергия за съответния период. Доколкото се касае за вземане за продажна цена за доставено количество енергия и тъй като отговорността на купувача се реализира по общите правила на чл. 183 и чл. 200 ЗЗД, регламентираният в специалния подзаконов нормативен акт /чл. 50 ПИКЕЕ/отм./, който е неприложим/ едногодишен период за корекция е ирелевантен за материалното продажбено правоотношение в тези случаи. Когато предмет на спора е възможността количеството неотчетена във визуализираните регистри ел. енергия, за която е издадена корекционна фактура, да е доставена и потребена за абоната за едногодишен период, съдът следва да определи размера на неотчетеното количиство ел. енергия, преминало пред СТИ за исковия период, включително и по реда на чл. 162 ГПК.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2019
Възможно ли е да се погасят по давност (обща – чл. 110 ЗЗД, специална по ЗЗД или особена по чл. 358 КТ или по чл. 125 ЗДСл) неупражнените права на допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд по чл. 229, ал. 9 (8) от ЗМВР от 1997 година /отм./ и по чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР от 2006 година /отм./ възникнали за периода от 2003 година до 2014 година, включително; за това с оглед вида, естеството и правната регламентация на правото на допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд по чл. 229, ал. 9 (8) от ЗМВР от 1997 година /отм./ и по чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР от 2006 година /отм./ възможно ли е изобщо да се погаси по давност; за това въведената от законодателя две годишна давност за погасяване на правото на ползване на платения годишен отпуск по чл. 176а КТ и чл. 59а ЗДСл, в сила от 01.03.2011 година, приложима ли е и за допълнителния платен годишен отпуск за положен извънреден труд по чл. 229, ал. 9 (8) от ЗМВР от 1997 година /отм./ и по чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР от 2006 година /отм./, възникнал в периода след 01.03.2011 година?
Съгласно разпоредбите на чл. 229, ал. 1, т. 9 (8) от ЗМВР от 1997 година /отм./ и чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР от 2006 година /отм./ държавните служители в МВР имат право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 212, ал. 5 от първия закон и по чл. 211, ал. 5 от втория закон до дванадесет работни дни за съответната година. От своя страна разпоредба на чл. 212, ал. 5, т. 2 във връзка с ал. 2 ЗМВР от 1997 година /отм./ и чл. 211, ал. 5, т. 2 във връзка с ал. 3 ЗМВР от 2006 година /отм./ предвиждат, че работата извън работното време на служителите, за които това време се изчислява в работни дни-подневно, както и на тези, за които то се изчислява сумирано за тримесечен период-за работещите на осем, дванадесет и двадесет и четири смени-се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отчетени до петдесет часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното работно време над петдесет часа. Предвиденото в тези разпоредби право на допълнителен платен годишен отпуск по съществото си представлява компенсация за положен от държавния служител извънреден труд. Това право е непарично и при спор не може да бъде предявено с друг иск, освен с установителен. То може да бъде упражнено като служителят реално ползва полагащия му се допълнителен платен годишен отпуск. Същевременно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗДСл предвижда, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 176а, ал. 1 КТ. По своето естество погасителната давност представлява изтичането на установен в закона период от време, през кой, ако носителят на правото не го упражни, то се погасява. Същата представлява санкция за носителя на правото, който бездейства и не го упражнява, поради което не може да бъде прилагана, когато то не може да бъде упражнено поради законови пречки за това. Разпоредбата на чл. 59, ал. 6 ЗДСл дава възможност на служителя в случай, че органът по назначаването не осигури ползването на отложения отпуск до края на следващата календарна година, той сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това в седмодневен срок преди ползването на отпуска. По аналогичен начин разпоредбата на чл. 176, ал. 3 КТ дава възможност когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2 от разпоредбата, работникът или служителят сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко четиринадесет дни предварително. Именно тези възможности обуславят погасяването на правото на правото на отпуск по чл. 59а ЗДСл и по чл. 176а КТ. За разлика от посочените разпоредби тези на ЗМВР от 2006 година /отм./ не предвиждат възможността държавния служител в МВР да упражни правото да ползва платения годишен отпуск с едностранно предизвестие. Характера на задълженията, които такъв служител има, не допуска възможността той сам да реши кога да преустанови тяхното изпълнение. Той не може да ползва нито основния си, нито допълнителния си платен годишен отпуск без насрещно волеизявление за съгласие от страна на съответния ръководител. Освен това разпоредбите на чл. 229, ал. 14 ЗМВР от 1997 година /отм./, съответно чл. 212, ал. 4 ЗМВР от 2006 година /отм./ изрично забраняват компенсирането на отпуска с парично обезщетение, освен при прекратяването на служебното правоотношение. При положение, че правото на платен годишен отпуск не може да бъде трансформирано в парично докато съществува служебното правоотношение, нито може да бъде упражнено едностранно от служителя, то за него давност не може да започне да тече до момента на прекратяването на правоотношението. С оглед на това разпоредбата на чл. 59а ЗДСл е неприложима в конкретния случай.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
Следва ли вземания за законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху обезпечено с ипотека лихвоносно главно вземане, възникнали след датата на решението по откриване на производство по несъстоятелност, да бъдат приети с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в производството по несъстоятелност? (По касационна жалба на „Обединена българска банка „АД)
Вземания за законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху обезпечено с ипотека главно вземане, възникнали след датата на решението за откриване производство по несъстоятелност, следва да бъдат приети с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в производството по несъстоятелност.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
Поради очевидна неправилност, доколкото спорът на застрахователя по имуществената застраховка „Автокаско“ с ответника-делинквент, причинил имуществени вреди на трето лице-застрахован по същата имуществена застраховка, се основава на плащането от страна на първия на последния на застрахователно обезщетение за причинените от страна на делинквента-ответник по настоящия регресен иск вреди, а не на хипотезата, предвидена в чл. 274 КЗ /отм./ и уреждаща регресните права на застрахователя на ГО на водач на МПС към самия делинквент, която законодателят е уредил по изключение и само в изрично стриктно уредените в закона случаи, и тъй като въззивният съд се е позовал и е приложил именно правната норма в разпоредбата на чл. 274 КЗ /отм./.
По отношение на неправилно приложение на чл. 110 ЗЗД във връзка с чл. 114, ал. 1 ЗЗД относно това откога започва да тече погасителната давност относно регресното суброгационно право по чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ то и това оплакване се явява основателно. Неправилно въззивният съд е приел, че в случая давността започва да тече от датата, на която ремонтираният автомобил е бил предаден на неговия собственик, а не от датата на заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя по имуществената застраховка. В задължителната за съдилищата практика на ВС и в тази на ВКС по чл. 290 ГПК се приема изрично именно вторият вариант, т. е. датата на заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя по имуществената застраховка е началният момент, от който започва да тече погасителната давност относно регресното суброгационно право на застрахователя към причинителя на имуществените вреди.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
За критериите относно понятието държавно учреждение.
Държавното учреждение представлява организационна съвкупност от персонални и имуществени елементи, създадена въз основа на закона за осъществяване на дейности, свързани с властническите правомощия на държавата. В практиката се извежда и разрешението, че източникът на финансиране на юридическото лице не е решаващ белег за това дали юридическото лице е държавно учреждение. Като основна характеристика на държавното учреждение се определя упражняването на функциите на изпълнителна, законодателна или правораздавателна власт на държавата. В тази връзка за определяне статута на дадена организационна съвкупност от персонални и имуществени елементи като държавно учреждение, от решаващо значение следва да се вземат предвид правилата, разписани в учредителните и устройствените ѝ актове.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?
Може ли съдът да обоснове решението си без да обсъди всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и следва ли съдът да мотивира защо счита част от тях за неоснователни?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За допустимите доказателствени средства за установяване по смисъла на чл. 181 ГПК на достоверна дата на частен документ.
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Следва ли съдът да изложи мотиви в случаите, в които присъжда обезщетение в по-висок размер и в какво се изразяват вредите, които обуславят този размер?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Справедливостта не е абстрактно понятие и винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни, според случая, обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, при база – икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта, при съобразяване на обстоятелството, че осъждането на деликвента съдържа признание за противоправното му поведение и за увреждането на пострадалия, като в този смисъл, само по себе си, също има ефект на репарация за неимуществените вреди. Съдът дължи обсъждането и преценка на всички обстоятелства, които, в конкретния случай, носят обективни характеристики за реално причинените морални вреди, в каква степен и колко подължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, което още е от значение и за извършване на съпоставка с разрешенията на съдебната практика в аналогични случаи, която е израз за общоприетата оценка за обезвреда на неимуществените вреди и е ориентир за възприетото в обществото разбиране за справедливост в сходни хипотези. Анализът на всички обстоятелства, имащи отношение към справедливото овъзмездяване, е от значение и поради забраната размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия, а също и с оглед приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ – трябва да се вземат предвид от съда надлежно въведените и установени по делото обстоятелства, обуславящи извод за съпричиняване.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Нищожно ли е съдебно решение, подписано от съдия с квалифициран електронен подпис, а не ръкописно?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За значението на посочване време на извършване на дисциплинарно нарушение, изразяващо се в бездействие.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането му е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършването му; когато нарушението, изразяващо се в бездействие – неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат.
Стъпвайки на неизменното разбиране в практиката на ВКС, че под откриване на нарушението по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ следва да се разбира узнаването от субекта на дисциплинарна власт на установено в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина – установени субект на нарушението, време и място на извършването му, съществените признаци на деянието от субективна и обективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение, извършените нарушения на трудовата дисциплина следва да се считат открити от органа на дисциплинарна власт след приключване на възложените от работодателя на специални комисии проверки, вкл. по повод направени в писмените обяснения на служителя възражения и довеждане до знанието на работодателя на констатациите от възложените проверки.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно преценката за достоверност на свидетелските показания, явяващи се основното доказателство за установяване на придобивната давност.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти, както и обстоятелствата при възпроизвеждането. При противоречие в показанията на свидетелите, съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време; дали впечатленията им са спорадични или системи; доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото доказателства.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е такава за чужди виновни действия – възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното и противоправно поведение на изпълнителя на тази работа, при или по повод изпълнението й. Предпоставките за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са очертани с разясненията в ППВС №9/28.12.1966 год. Възложителят може да се освободи от тази отговорност ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа – Постановление №7/29.XII.1958 год., Пленум на ВС. Така установените принципни положения са трайно и последователно възприети в съдебната практика. Както е прието, отговорността на този, който е възложил на друго лице извършването на някаква работа, е такава за чужди противоправни и виновни деяния, с които се нарушават предвидени правила при ползването на вещта, докато когато вредите са произлезли при ползването на вещта без да са допуснати такива нарушения на предписани правила, отговорността ще е по чл. 50 ЗЗД, в т. ч. и за възложителя на работата. Тази отговорност е обективна, безвиновна и е солидарна за собственика на вещта и лицето, под чийто надзор се намира вещта. Възможно е вредите да настъпят в резултат едновременно от вещта и от виновното поведение на дадено лице. Само при наличие на причинна връзка обаче между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства. Ако увреждането е изключителна последица от поведението на трето лице, то липсва причинна връзка между действията на изпълнителя на работата, поради което нито той, нито възложителят ще носят отговорност. Това важи и за собственика и за лицето, под чийто надзор се намира вещта, причинила вредата, ако се установи, че вредите са резултат на изключителната вина на трето лице, на изключителната вина на пострадалия или на непреодолима сила.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
С цел проверка съответствието на обжалваното решение с ТР №3/28.06.2016 г. по тълк. д. №3/2014 г. на ОСГК на ВКС, с позоваването на което въззивният съд е обосновал решаващия си извод, че ищецът е притежавал идеални части от спорните гараж и лятна кухня, с които, като обекти на допълващото застрояване, същият се е разпоредил чрез договора за покупко-продажба, въпреки че в текста на договора липсва изричното им посочване.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Предмет на придобиване на вещни права са само самостоятелно съществуващи движими и недвижими вещи. Това е така, защото без обект, към който да са насочени, е невъзможно възникването и упражняването на вещни права. Собствеността като вещно право винаги се свързва с реалното съществуване на конкретна вещ като обект, по отношение на който субектът на правото влиза в правоотношения с други лица. Ето защо, за да се произнесе по спора за собственост, правилно въззивният съд, е изследвал дали спорният гараж съществува като отделна самостоятелна вещ. Неправилно обаче съдът е приел да обсъди данните в тази насока в светлината на разрешенията, дадени с ТР №3/28.06.2016 г. по тълк. д. №3/2014 г. на ОСГК на ВКС, което е приложимо само спрямо сделки с реално определени части от недвижим имот /сграда, жилище или други обекти/, които към момента на сделката не са съществували фактически и не са обособени като самостоятелни с оглед установените в градоустройствен закон изисквания.
Разглежданият случай е различен, тъй като основанието, от което ищецът черпи права, не е сделка, а наследствено правоприемство и придобивна давност. И докато обособяването на предмета на сделката може да настъпи и впоследствие – след сключването й, то при придобивната давност предметът /обектът/ трябва да съществува към момента на изтичане на законоустановения срок по чл. 79, ал. 1 или ал. 2 ЗС. В този смисъл неправилно е становището, че и при обектите на допълващото застрояване е необходим одобрен архитектурен проект за обособяването на реални части от тях, в случай че се претендира придобиването им по давност.
Трайната съдебна практика по приложението на чл. 92 ЗС на плоскостта на гражданскоправните сделки приема, че при разпореждане с имот, в който има построена сграда, се счита, че се прехвърля собствеността и върху сградата, макар това да не е изразено в договора; запазването на собствеността върху сградата отделно от земята трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт или установено с положителни доказателства, за да се счита оборена презумпцията на чл. 92 ЗС. Съдебната практика приема също така, че във всички случаи действителната воля на страните следва да се извлича чрез тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД както на нотариалния акт, така и на обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при сключване на договора, на фактите относно сключването на договора, на други сделки между страните или с трети лица, когато от самия текст не може да се открие точната воля.
Terms