Поредица Dictum Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
С оглед оплакванията в касационната жалба за задълженията на въззивния съд, като съд по съществото на спора, да се произнесе в рамките на предмета на сезиране, очертани от въззивната жалба и ограничението по чл. 269, изр. 2 ГПК, като във връзка с тези оплаквания извърши проверка и по допустимостта на въззивното решение.
С т. 1 на ТР №1/09.12.2013 г. по т. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в правомощията на въззивната инстанция по чл. 269 ГПК се включва служебна проверка на валидността и допустимостта в обжалваната част на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззивният съд е органичен от посоченото във въззивната жалба, освен ако се касае за приложение на императивна материалноправна норма /не и за установяване на фактическата страна на спора/ и за дължима защита на правата на някои частноправни субекти, в защита на друг публичен интерес /например в производство за поставяне под запрещение спрямо ответника или относно родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище/. При проверката на правилността на първоинстанционното решение, във всички останали случаи, въззивният съд е ограничен от заявените във въззивната жалба оплаквания.
Посочената съдебна практика е приложима и в случаите, когато първоинстанционният съд е сезиран с иск за признаване право на собственост върху недвижим имот с твърдения, че ищецът е придобил собствеността по силата на договор, извършен с нотариален акт /деривативно придобивно основание/, а при условията на евентуалност – на основание придобивна давност /оригинерно придобивно основание/.
В подобна хипотеза, ако приеме за неосъществило се основанието, което се поддържа като главно, първоинстанционният съд следва да разгледа евентуалното придобивно основание, като постанови отхвърлителен диспозитив по главния иск и съответен диспозитив по евентуалния иск.
Ако евентуалният иск бъде уважен и ответникът подаде въззивна жалба, ищецът би могъл, подавайки насрещна въззивна жалба, да пренесе пред въззивния съд и спора по основателността на главния иск, от който не би имал правен интерес, ако въззивна жалба от насрещната страна не е подадена.
Въззивният съд от своя страна, произнасяйки се по правилността на обжалваното първоинстанционно решение, дължи произнасяне в рамките на спора, с който е сезиран – чл. 269, изр. 2 ГПК. В хипотеза, при която първоинстанционният съд се е произнесъл в мотивите по главния иск, но не е постановил диспозитив по този иск, и въззивната жалба срещу първоинстанционното решение има за предмет уважения евентуален иск, въззивният съд не разполага с правомощието да се произнесе по жалба, подадена само от ответника. Ако в такава хипотеза въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, но приемайки, че основателен е главният иск, на първо място ще влоши положението на жалбоподателя, а освен това ще постанови недопустимо решение, тъй като по жалба на ответника не може да променя поредността на произнасянето, накърнявайки принципа на диспозитивността на процеса – този резултат може да е следствие само от жалба, подадена от другата страна.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ как прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и за задължението на съда по иска да извърши преценка на всички относими факти и обстоятелства, включително обществено-икономическия стандарт на живот в страната, които имат значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди?
Справедливостта като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва, наред с тяхната общовалидна значимост за всеки човек, и конкретните факти, свързани със стойността, която засегнатите от непозволеното увреждане блага имат за увреденото лице. Съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е длъжен да обвърже обществения критерий за справедливост с преценка на конкретно проявените и установени по делото обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. С оглед посоченото в ППВС №4/23.12.1986 г. и практиката на Върховния касационен съд, съдът съгласно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК е длъжен да извърши преценка на всички установени обстоятелства, имащи отношение към приложението на чл. 52 ЗЗД, а също така и да посочи какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост. Правно релевантните обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; по какъв начин последното се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, ако да – в каква степен и от какъв вид, конкретните му преживявания. Съдебното минало и наличието други предишни осъждания също следва да бъдат отчетени. Когато едно лице е осъждано и за други престъпления, интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с тези на лице, по отношение на което за първи път се подвига обвинение. Следва да се прецени цялостното отражение на предприетото срещу лицето наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта се определя глобално за всички претърпени неимуществени вреди. При определяне размера на обезщетението, съдът е длъжен да установи и връзката между стандарта на живот в страната и начина, по който незаконното наказателно преследване е засегнало неимуществената сфера на увреденото лице. Размерът на присъденото обезщетение също така не може да служи като източник за неоснователно обогатяване за пострадалия. Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Възможно ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?
Относно задължението на съда да формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства при спазване на научните, опитните и логическите правила.
Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник на косвено или на пряко доказване, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими в сравнение с други. Всички те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК.
Съгласно чл. 12 ГПК вътрешното убеждение на съда е обоснована увереност, че определени правно релевантни факти са се осъществили, а други не са се осъществили в обективната действителност. Вътрешното убеждение не се формира произволно, то е подчинено на съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено. Когато законодателят урежда отделно последиците от нарушаването на задължението на съда при формиране вътрешното си убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава постановеното решение поради необоснованост. Когато това задължение не е уредено в закона отделно, необосноваността е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, затова той е длъжен да ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност. Не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко, възможно е осъщественият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде представен пред съд. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, съпътства друг – установен по делото факт.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Материално легитимирани ли са операторите на електроразпределителните мрежи да претендират от клиентите си суми, начислени вследствие на преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия по смисъла на чл. 56, ал. 4 ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 35 от 30.04.2010 г.), вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ?
Дейностите по пренос, разпределение и снабдяване с електрическа енергия, респ. и по тяхното лицензиране, са нормативно уредени в разпоредбите на чл. 43 ЗЕ и чл. 44 ЗЕ. На лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, не се издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ, каквато е и дейността по снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители (чл. 44, ал. 4 ЗЕ). Съгласно чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, енергийното предприятие – краен снабдител (пар. 1, т. 28а, б. а ДРЗЕ) осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти (пар. 1, т. 27 ДР ЗЕ), които обекти са вече присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия. Нормите на чл. 97, ал. 1 ЗЕ, т. 2 и т. 4 и чл. 98а ЗЕ предвиждат, че продажбата на електрическа енергия на крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР цени и при общи условия на енергийното предприятие – краен снабдител. Съобразно уреденото в чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, чл. 98а ЗЕ и чл. 15, ал. 2, т. 3 Правила за търговия с електрическа енергия, носител на облигационното (договорното) задължение за продажба на електрическа енергия на потребител – краен клиент по смисъла на пар. 1, т. 27г ДР ЗЕ, може да бъде само енергийно предприятие – краен снабдител по смисъла на пар. 1, т. 28а, б. а ДР ЗЕ. Разпоредбите на чл. 50 – 56 ПИКЕЕ не уреждат договорните правоотношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при установяване на несъответствия между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата. Съгласно чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда и условията на чл. 50 – 56 ПИКЕЕ. Тази уредба е в рамките на законовата делегация (чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ) и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена (чл. 183 ЗЗД, чл. 200 ЗЗД), която съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган. Подзаконовото възлагане, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, да начисли и получи вземането, не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Касае за специални норми, които дерогират общите. Предвид изложеното, крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на пар. 1, т. 41б, б. а ДР ЗЕ.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За задълженията на въззивния съд в процеса на доказване и обсъждане доводите на страните при изготвяне на мотивите към решението си.
Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да изложи мотиви, като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235 ГПК, ал. 2 и 3, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Допустими ли са предявените искове за нищожност на договора за покупко-продажба на недвижимия имот и за нищожност на договора за ипотека, или не са допустими поради липса на правен интерес, тъй като единственият способ за защита на третото лице срещу незаконно принудително изпълнение е иск с правно основание чл. 440 ГПК, с който да се установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника?
В чл. 440 ГПК липсва изрична забрана третото лице да предяви и положителен установителен иск, с който да установи, че то, а не длъжникът, е носител на засегнатото от изпълнението право. Уважаването на този иск има същият правен ефект, какъвто има и уважаването на иска по чл. 440 ГПК-ще бъде установено, че вещта, върху която е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника. Няма пречка третото лице, вместо като отрицателен, да предяви иска като положителен – така то ще постигне същият и по-голям ефект, но в този случай в негова тежест ще е да докаже претендираното от него право.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Очевидна неправилност, състояща се във вътрешно противоречие в мотивите на въззивното решение. Въззивният съд е възприел произнасянето на първоинстанционния съд по акцесорния иск за 2600 евро като произнасяне по иск за лихва за забава с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В своите мотиви по същество относно дължимостта на тази сума обаче въззивният съд е изложил съображения за основателност на иска като претенция за неустойка за забава с правно основание чл. 92 ЗЗД. Това вътрешно противоречие в мотивите е видно от съдържанието на решението, поради което представлява очевидна неправилност.
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Дали при определяне на „справедливото“ обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва да бъде извършена цялостна оценка на всички релевантни за размера на обезщетението обстоятелства, включително конкретните обществено- икономически условия към момента на настъпване на непозволеното увреждане?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Очевидна необоснованост на извода, че при предприемане от водача на МПС на маневра завой на дясно появата на пешеходец в дясната задна част на автобуса представлява непредвидимо препятствие, което водачът не е бил могъл да съобрази и неправилно приложение на чл. 116 ЗДвП и чл. 25 ЗДвП.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Изводите на съда се основават единствено на заключението на САТЕ, прието в рамките на първоинстационното производство, в което след като е изложен механизмът на самото ПТП, така както го е възприел и въззивният съд, вещото лице е заявило в самото заключение, че при предприемане от водача на МПС на маневра завой на дясно, появата на пешеходец в дясната задна част на автобуса представлява непредвидимо препятствие, което водачът не е бил могъл да съобрази. Съдът, обаче е пропуснал да отбележи, че по-нагоре в текста на изложението от страна на в. л. изрично е констатирано, че водачът на автобуса е могъл да види появата на двамата младежи/ единият от които е загиналият/ още с появата им в задната дясна част на същото МПС и устремяването им напред към предната част и то при спиране и изчакване от страна на водача на възможност за пълно осъществяване на завой надясно. Тази констатация, съчетана със задълженията на водача на МПС, произтичащи от императивните разпоредби на чл. 5, ал. 2, т. 2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП относно засилено внимание и предпазване на уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, както и общото задължение на водачите на МПС да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, респ. да не привеждат МПС в движение, когато възникне опасност за участниците в последното, водят до извода за необоснованост и незаконосъобразност на решаващия извод на съда, че поведението на водача на автобуса се явява вредоносно, но не противоправно“. Водачът на автобуса е бил длъжен да положи усилия, въпреки затруднената пътна обстановка, при предприемане на маневрата навлизане в път с предимство чрез завой надясно и при засилен трафик да се увери, че не създава опасност за останалите участници в движението, включително за появилия се пострадал пешеходец, който е навлязъл тичешком от тротоара в пътното платно от дясната страна на автобуса движейки се в посока отзад напред по дължината му, при положение, че е могъл да го забележи в дясното огледало за обратно виждане преди самото потегляне и предприемане на десен завой. С оглед гореизложеното, са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на водача на МПС по чл. 45 ЗЗД в конкретния случай, включително вината на последния и противоправността на деянието, поради което е и налице основание за ангажиране на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка ГО на водача на МПС.
За да е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. За пример на обстоятелство, относимо към връзката между братята и сестрите, в цитираната практика/ по специално във второто решение/е посочено израстването им сами като деца поради продължително отсъствие или загуба на родителите. Независимо от спецификата на отношенията между лицето, търсещо обезщетение и починалото лице, присъждането на обезщетение винаги е обусловено от провеждане на пълно и главно доказване на критериите, възприети в ТР №1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС: 1/ наличие на особено близка емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно ППВС №4/1961 г. и ППВС №5/1969 г., и 2/ проявление на неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, чиито интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между съответните лица.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Поради очевидна неправилност, тъй като видно от мотивите на въззивния съд, същият е достигнал до явно необосновани и противоречащи си фактически изводи.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Предвидената в чл. 537, ал. 2 ГПК възможност за отмяна на констативен нотариален акт, който засяга права на трети лица, не представлява самостоятелен иск, а последица от уважаването на иск за собственост, предявен от засегнатите от акта трети лица срещу лицето, което се ползва от акта. Поради това искането за отмяна на такъв акт не следва да отговоря на изискванията за редовност и допустимост на искова молба като за самостоятелен иск и съответно въззивният съд не може да обезсилва решение само в тази част и да връща делото за конституиране като ответници по такъв иск на други лица, различни от посочените от ищеца в исковата молба като ответници по иска за собственост.
Съгласно чл. 537, ал. 2 ГПК, констативните нотариални актове се отменят, само когато е разрешен по исков път гражданскоправният спор между лицата, които се ползват от акта, и лицата, които твърдят, че правата им са засегнати от този акт /и то, когато този спор е разрешен в полза на лицата, които твърдят, че правата им са засегнати от акта/. Изрично е посочено, че искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест при предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена заповед на изпълнение въз основа на запис на заповед.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК (сега т. 10) е съществуването на вземането, основано на записа на заповед. Възникналото между страните каузално правоотношение подлежи на изследване в това производство, само при въведени от страните конкретни твърдения и възражения, основани на това каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. При приет за доказан обезпечителен характер на записа на заповед се изследват тези релативни възражения на издателя, които, ако са основателни, биха имали за последица погасяване на вземането на поемателя по записа на заповед. В контекста на правния спор по настоящото дело следва да се посочи, че със запис на заповед могат да се обезпечават както вземания, възникнали на основание сключен договор между издателя и поемателя, така и вземания на поемателя, възникнали от извъндоговорна отговорност.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Въззивният съд не е изследвал обстоятелствата, които са от значение за предоставяне на потребителска защита с оглед на качеството на лицето, на което е предоставил потребителска защита. По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание очевидна неправилност (по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК).
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 КЗ застраховащият и застрахованият по договор за застраховка са „ползватели на застрахователни услуги“. Действително, както е приел въззивният съд, е налице идентитет между дадените легални определения на понятията „потребител на застрахователни услуги“ по пар. 1, т. 1 ДР КЗ /отм./ и „ползвател на застрахователни услуги“ по чл. 2, ал. 2 КЗ, независимо че действащата разпоредба разширява кръга на ползвателите на застрахователни услуги. Тези съображения обаче неправилно са свързани от решаващия състав чрез позоваване на практика на ВКС с формирания извод за прилагане на правилата на ЗЗП в отношенията между страните по спора. Дадените разрешения в практиката на ВКС, включително т. 6 на ТР №1/2014 г. на ОСТК на ВКС, са относими към подсъдността по чл. 113 ГПК, докато защитата по ЗЗП е обусловена от качеството потребител на едната от страните в правоотношението, така както то е дефинирано в пар. 13, т. 1 ДР ЗЗП. Потребител по смисъла на ЗЗП може да бъде само физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и физическо лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Следователно ползвател на застрахователна услуга по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ може да бъде и лице, което не е потребител съгласно ЗЗП и съответно потребителската защита по ЗЗП се предоставя на тези ползватели на застрахователни услуги, които са физически лица и са сключили договора или са действали извън търговската или професионалната си дейност.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
При преценката за най-добрия интерес на детето, трябва ли съдът да обсъди в съвкупност всички факти и обстоятелства, в т. ч. личните качества и пригодността на всеки от родителите да упражнява родителските права; следва ли да обсъди и да вземе под внимание желанията и чувствата на детето при кого от родителите предпочита да живее?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция да предостави адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца и да гарантира правната сигурност, задължавайки и вменявайки отговорност на „по-добрия” (с оглед интересите на децата) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права. Мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се определят при отчитане в съвкупност на всички конкретни за случая обстоятелства, но приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно. Водещите критерии са нормативно уредени в чл. 59, ал. 4 СК и изведени в ППВС №1/1974 г., а доколкото посочването не е изчерпателно, съдът може да вземе предвид и други обстоятелства, като трябва да мотивира значението им за спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права. Решението не може да се основава на игнорирането на едни за сметка на други критерии при преценката на кого от родителите да се възложи упражняването на родителските права с оглед най-добрия интерес на детето. Желанията на родителите и предпочитанията на децата имат значение, без да са задължителни за съда, щом доброволно споразумение не е постигнато. Същевременно, желанията и чувствата на детето следва да се преценяват в контекста на неговата възраст и конкретно развитие. Те трябва да се отчитат, както и ефекта от принудата, особено в определена по-висока детска възраст, като се съобразяват конкретното състояние и зрелост на детето, също и специфичните обстоятелства, които го мотивират в предпочитанието на родител. По-голямата привързаност на детето следва да се има предвид, когато е породена от свободно изразени и неманипулирани чувства и от авторитета на родителя. Несъмнено важни са и физическите, психически и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; начина на общуване с всеки от родителите; личностните и възпитателските качества на майката и бащата, полаганите от тях грижи и отношение към детето, поведението им по време на общото съжителство и след раздялата; готовността да водят диалог в името на децата, да не ги въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител и др. Всички релевантни обстоятелства се преценяват съвкупно по всеки конкретен случай и с оглед неговите специфики, заедно със становищата и исканията на децата и родителите, като висшият критерий за решението на съда е интересът на децата по смисъла на пар. 1, т. 5 ДР Закона за закрила на детето.
Terms