Поредица Dictum Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
За начина на възстановяване на запазената част на наследник, накърнена с безвъзмездни разпореждания на наследодателя, е налице съдебна практика по приложението на закона, в която се приема, че решаването му изисква освен конкретните изчисления и преценка дали наследникът може да получи от останалия в наследството на наследодателя чист актив имущество, на каква стойност е то и дали съответства на стойността на запазената му част.
Разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН обосновава намаление на завещанието или дарението при невъзможност на наследник със запазена част да получи пълния й размер поради тези безвъзмездни разпореждания, което означава да се направи преценка дали е налице накърняване на запазената част от наследството с оглед възстановяването й. Съображения в тази насока не са изложени от въззивният съд, поради което и изводът му за неоснователност на иска на касатора, в която част е висящо производството, е необоснован и неправилен. Тъй като по делото са събрани относимите към спора доказателства и не се налага извършване на допълнителни процесуални действия, настоящата инстанция следва да направи необходимата преценка относно това налице ли е накърняване на запазената част на касатора от наследството на баща му, при извършеното от него завещание, имащо характер на завет, въз основа на формираната маса по чл. 31 ЗН.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
За прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя.
Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта на пострадалия, действителното съдържание на отношенията между починалия и лицето, което търси обезщетение, причинените морални страдания. В практиката на ВКС е изразено разбирането, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, а като ориентир за конкретните икономически условия би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Обсъждането не може да се състои единствено в изброяване на обстоятелствата, свързани с уврежданията, а същите следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За задължението на въззивния съд да постанови решението си въз основа на доказателствата по делото и закона, да мотивира решението си с обсъждането им, както и с твърденията на страните, като им осигури възможност и им съдейства в рамките на въззивното производство като поправи допуснати от първоинстнационния съд пропуски и нарушения съгласно разясненията в Тълкувателно решение №1/09.12.2013г по тълк. д №1/2013г ОСГТК, в конкретност когато въззивният съд с решението си изключи предствани от страната в заверено копие писмени доказателства и собствено приложи процесуалната последица на чл. 183 ГПК при положение, че първоинстанционният съд е основал решението на тези писмени доказателства, които според въззивният съд следва да се изключат, тъй като оригиналите не са представени.
При действащия съдопроизводствен ред запазват значението си принципните указания в т. 8 ППВС №1 от 15.07.1953г и т. 5 ППВС №1/1985г на кои доказателства втората инстанция основава решението си. Установяването на спорните обстоятелства в процеса се извършва чрез предвидените в закона доказателствени средства, а доказателствата се приобщават към делото по установен с императивни процесуални норми ред. Съдът може да преценява само доказателства, които са събрани в производството по делото, или в производство за обезпечаване на доказателства, а единственото изключение от това правило е уредено в чл. 232 ГПК при оттегляне на иска. На вече изключен от първоинстанционния съд съгласно чл. 183, предл. второ ГПК препис от документ въззивният съд не може да основе решението си, ако документът не бъде приобщен към доказателствата по дело по съответния процесуален ред, с определение по чл. 157 ГПК, което въззивният съд следва да постанови в случаите по чл. 266, ал. 3ГПК при констатирани процесуални нарушения на първоинстанционния съд по прилагането на чл. 183 ГПК в хода на съдебното производство. От друга страна въззивният съд нарушава чл. 235, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 236, ал. 2ГПК ако при постановяване на решението изключи вече прието в заверен препис писмено доказателство, без в хода на делото да са били изпълнени условията на чл. 183, предл. първо ГПК. При представен препис от документ, заверен от страната, необходимо е искане на насрещната страна да се представи оригинала или официално заверен препис от него. Необходимо е съдът да възложи задължението с определение, в което на страната представила преписа се дава срок, конкретно съобразен с възможността и начините оригиналът да бъде представен и се указват последиците от непредставянето му. При всички случаи, изключването на писмени доказателства от доказателствения материал по делото следва да стане при изричното искане на страна по делото, за представяне на оригинал на писмен документ на основание чл. 183 ГПК, както и последвало непредставяне на оригиналите в дадения срок. Съгласно установената практика на ВКС, тези са съществените изисквания за прилагане на предвидените в чл. 183, предл. второ ГПК последици и те са императивни. За последиците на чл. 183, предл. второ ГПК и съобразяването им от съда не е необходимо изрично искане на страната, оспорила документа за неговото изключване от доказателствата. Различен е случая, когато се касае за заверен по реда на чл. 32 ЗАдв /а не по реда на чл. 591 ГПК/ документ – тогава заместването на оригинала на документа с официално заверен препис по чл. 32 ЗАдв. в хипотезата на чл. 183 ГПК е възможно единствено ако между страните в процеса няма спор относно съществуването на документа в правния мир. Завереният от адвокат – пълномощник препис от документ не може да замести оригинала, да изключи прилагането на чл. 183 ГПК от съда при искане на насрещна страна и да предотврати изключване на преписа в случай, че оригиналът не бъде представен, освен при условията на изтъкнатото изключение. За да освободи страната, представила препис от документ със заверка от адвокат от задължение да представи оригинала, съдът следва да прояви активност като изясни оспорва ли се съществуването на документа. В случаи на спор, принципът на чл. 10 ГПК изисква установеност на този факт. Доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда.
При липсата на изрично искане от насрещна страна за представяне на оригинала и на следващо място – определение на съда, с което се изключва писменото доказателство от доказателствения материал по делото, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК решаващият съд е длъжен да прецени всички приложени доказателства преди да преценява установените по делото обстоятелства.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2020
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?
След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 ПИКЕЕ с Решение №1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм. д. №2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51, включително?
Въззивният съд, като инстанция по същество, е длъжен да обсъди в своето решение, в рамките на проверката по чл. 269 ГПК, всички релевантни доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и да формира свои собствени решаващи мотиви по предмета на делото. Въззивният съд дължи самостоятелен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, които имат отношение към доводите и възраженията на страните, а необсъждането на първите и непроизнасянето по вторите, е съществено нарушение на процесуалните правила. Фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите на решението и следва да са обосновани, а не декларативни.
Ако разпоредбите на чл. 48-50 ПИКЕЕ, 2013г. са действащи към датата на проверката на СТИ, те са приложими за изчисляване на дължимото от потребителя при установена разлика между измереното и реално доставеното количество електроенергия, дължаща се на софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, а правното основание (източник) на задължението на потребителя да заплати реално доставеното количество електроенергия в обекта е договорът за покупко – продажба между потребителя и доставчика.
Terms