Dictum Плюс – 12 май 2023 г.

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН извършено от кредитор на банката прихващане може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.

Разпоредбата на чл. 59, ал. 4 ЗБН установява презумпция за знание за настъпила неплатежоспособност при вписано решение за отнемане лицензията за банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ. По отношение на действията, извършени преди вписването на решението, за които презумпцията не се прилага, предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства. Относно съдържанието на понятието „знание за неплатежоспособност“ е формирана постоянна практика на ВКС, в която се приема, че знание за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН не може да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на банката под специален надзор, като оздравителна принудителна административна мярка по чл. 115, ал. 1 ЗКИ, вкл. от спирането на плащанията по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ. Под „знание за неплатежоспособност” в обсъжданата хипотеза следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл. 36, ал. 2 ЗКИ /редакция преди изм. обн. ДВ, бр.62/2015г./, преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на лиценза за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона.

В нормата на чл. 59, ал. 3 ЗБН са предвидени две хипотези по отношение на момента на придобиване на вземането или задължението, обусловени от знание за настъпила неплатежоспособност или постъпило искане от Централната банка за откриване на производство по несъстоятелност. За да е относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността прихващане, кредиторът на банката, извършващ прихващането, следва да е недобросъвестен и чрез придобиване на вземане или задължение след посочените, алтернативно предвидени моменти, да е целял поставянето си в по-благоприятно положение спрямо останалите кредитори на несъстоятелността.

В допълнение към изложеното дотук следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН визира поведение на дадено лице, осъществено след узнаването за настъпилата неплатежоспособност или след постъпилото искане от Централната банка за откриване на производство по несъстоятелност на банка, което е насочено към осигуряване на едновременното наличие у това лице на качеството длъжник и кредитор по отношение на банката, така че то да може удовлетвори свое вземане като погаси съществуващо задължение, а не по установения ред за разпределение на осребреното имущество в производството по банкова несъстоятелност. За кредиторите на банката това недобросъвестно поведение би се изразявало в придобиване на задължения към банката /например чрез встъпване в дълг/, а за длъжниците – в придобиване на вземане към банката. Затова разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН въвежда като предпоставка за основателността на иска извършването на едно от двете действия – придобиване вземане или придобиване на задължение, тъй като едновременното придобиване и на двете след узнаването за настъпилата неплатежоспособност е слабо вероятно и не би поставило лицето в по – благоприятно положение от това, което е имало преди релевантния момент на узнаването. Резултатът от уважаването на иска е преодоляване на преференциалното удовлетворение, което кредиторът, извършил прихващането, е получил в сравнение с това, което би получил при разпределението на осребреното имущество на банката.