Поредица Dictum Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
При спор по чл. 108 ЗС и въведено възражение за допусната грешка в кадастралната карта необходимо ли е за съда да изследва положението на съседните имоти по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта?
Съгласно пар. 5, ал. 1 ПЗР ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот; че в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни; че от установеното следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост; че предмет на доказване по делото са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно – прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в ТР №3 от 15.07.1993 г. по гр. д. №2/1993 г. на ОСГК на ВС и ТР №3/28.03.2011 г. по т. д. №3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите.
При действието на ЗУТ могат да се придобиват по давност реални части от урегулирани поземлени имоти само при условията на чл. 200 ЗУТ, ал. 1 и ал. 2, като разяснение по прилагането на чл. 200, ал. 2 ЗУТ са дадени в практиката на ВКС. Според тази практика не може да се позовава на чл. 200, ал. 2 ЗУТ собственик на УПИ, който при действието на ЗУТ е завладял реална част от съседен УПИ и е осъществявал владение повече от 10 години. На изтекла придобивна давност собственик на съседен имот може да се позове само в хипотеза, при която завладяната част отговаря на изискванията за самостоятелен УПИ по смисъла на чл. 19 ЗУТ – има минималните изискуеми размери на УПИ и поне една негова граница е улица.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2020
Следвал ли, с оглед формулираните в конкретния договор, клаузи всички ответници да бъдат осъдени солидарно да заплатят договорната неустойка, при положение, че искът е предявен само от единия от кредиторите?
Постановката на т. 9 ППВС №1/1985г разглежда отделните хипотези на недопустими решения. Постановеното съдебно решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата – чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др.
Отговор на въпроса дали искът за неустойка покрива вредите на тримата учредители на правото на строеж или само на лицето, от чието име е предявен е даден в практиката на ВКС, като е прието, че преценката дали задължението е делимо или неделимо се извършва въз основа на конкретния договор, предвид природата на задължението или намерението на съконтрахентите. Настоящият състав на ВКС, Трето ГО намира за правилно горното разрешение, което съответства и на разпоредбите на чл. 121 ЗЗД и чл. 128 ЗЗД, че солидарността може да възникне по силата на закона или когато уговорена от страните.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За приложението на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, ограничаващ правомощията на съда да се произнесе по правния спор само в предметната рамка на заявените искания и възражения на страните на основата на твърдените факти и обстоятелства, релевантни за спорното право. За приложението на правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Уреденото в чл. 6 ГПК диспозитивно начало се състои в обусловеността на защитата на накърненото право от волята на лицето, легитимирано да я търси, т. е. диспозитивното начало е процесуално отражение на разпоредителната власт на носителя на гражданските права, която е включена в съдържанието на тия права. Доколкото един от способите за упражняване на правото е именно защитата, която се търси, когато правото е накърнено, нейното упражняване зависи от волята на носителя на правото и оттук следва зависимостта между обсега на разпоредителната власт и обсега на диспозитивното начало в гражданския процес. Производствата на гражданския процес се образуват само по молба или жалба на носителя на правото на защита, т. е. страните по производството, неговият предмет и обсегът на дължимата защита и съдействие се определят от търсещия защита – чл. 6, ал. 2 ГПК. Само търсещият защита, но не и съдът може да измени основанието и предмета на делото. Съдът е длъжен да даде защита само в рамките, посочени от ищеца с основанието и петитума на иска, поради което той не може да уважи иска на основание, непосочено от ищеца или пък въз основа на незаявен петитум, в който смисъл е трайната съдебна практика на ВКС. Съдът трябва да изгради своя извод относно спорното право само върху тия факти, които са били твърдяни при разглеждане на делото, като решението му трябва да отрази правното положение между страните по делото такова каквото то е в момента на приключване на съдебното дирене. Затова съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, стига те да са от значение за спорното право, било защото го пораждат /ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, било защото го погасяват /ответникът плаща или прихваща след предявяване на иска/, било защото го променят – чл. 235, ал. 3 ГПК.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
Какви са предпоставките за приложение на чл. 432 КЗ и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на лице, попадащо извън кръга на посочените в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.09.1969 г. на Пленума на Върховния съд?
(По иск с основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от физическо лице срещу „ЗД “Бул Инс“ АД за вреди от смъртта на сестра, настъпила в резултат на ПТП)
Разяснено е с т. 1 на Тълкувателно решение №1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, че материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/25.V.1961 г. и Постановление №5/24. ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат овъзмездени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка между ищеца и починалия и действително претърпени неимуществени вреди. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя/сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята/сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия. В тези случаи следва да бъде доказано, че в резултат на смъртта преживелият родственик е понесъл морални болки и страдания, които поради обема и естеството си могат да обосновават изключение от разрешението, залегнало в постановления №4/61 г. и №5/69г. на Пленума на ВС – че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смърт на близък, попадащ извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение. То следва да бъде преценявано във всеки казус, но ориентир за съществуването на това изключение е наличието на привързаност между починалия и претендиращия обезщетението, която надхвърля формалното родство и съпътстващите го отношения на разбирателство, взаимна обич, духовна близост, емоционална и материална подкрепа. Тази близост обичайно е резултат на тежки житейски ситуации, обуславящи нуждата от по-интензивно общуване между починалия родственик и претендиращия обезщетение и от изграждане на връзка, по-здрава от обичайната за съответния вид родство.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
При намаляване на универсално завещание, следва ли съдът да вземе предвид каква идеална част е притежавал наследодателят от конкретен недвижим имот, единствено който се включва в наследството, или намалението следва да се извърши в идеална /дробна/ част, равна на запазената част от наследството, определена по правилата на чл. 29 ЗН, независимо от обстоятелството какви имущества се включват в наследството?
Когато правото на запазена част от наследството е накърнено с универсално завещание, при разглеждане на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляването му, не се образува маса по чл. 31 ЗН, а намалението се извършва в дробна част, равна на запазената част от наследството, определена по правилата на чл. 29 ЗН, независимо от конкретното имущество, което се включва в наследството, освен когато предявилият иска наследник трябва да прихване направени в негова полза завети и дарения.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За задължението на въззивния съд да извърши своя преценка на събраните релевантни за спора доказателства и да отговори на наведените от страните доводи и възражения – както на тези във въззивната жалба, така и на тези в отговора на жалбата.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Практиката на ВКС несъмнено възлага на въззивния съд задължение за извърши своя преценка на доказателствата, да се произнесе по правно релевантните доводи и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по спора.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Спазен ли е шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, когато в рамките на същия кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу главния длъжник и издадената заповед е влязла в сила?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
В някои разпоредби на ЗЗД понятието „иск“ се използва в процесуалноправния му смисъл, но в други норми на ЗЗД то е употребено в неговия материалноправен смисъл на вземане. В чл. 147, ал. 1 ЗЗД законодателят урежда освобождаването на поръчителите, ако кредиторът не е претендирал надлежно вземането си. Претендирал ли е вземането си, кредиторът запазва правата си по отношение на поръчителите, независимо от това по какъв признат от закона ред е направил това. Ако вземането е удостоверено в несъдебно изпълнително основание, не е необходимо то да бъде предявено с иск, което би увеличило както времето, така и разноските по установяването му, като отделно стои и въпросът дали кредиторът, който разполага с несъдебно изпълнително основание, има интерес от осъдителен иск и допустим ли е такъв. Искането за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237 ГПК от 1952 г. /отм./ запазва правата срещу поръчителя.
Когато издадената заповед за изпълнение срещу кредитополучателя е влязла в сила съгласно чл. 416, предл. първо ГПК, следва да се приеме, че банката-кредитор е предявила иск срещу длъжника по смисъла на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. В същото решение на ВКС е разяснено и следното: Предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника-кредитополучател, и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока. От този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение срокът е изтекъл.
Шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е спазен, когато в рамките на същия кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу главния длъжник. В подобен смисъл е и константната практика на ВКС, в която, макар и не по повод тълкуването и приложението на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, се приема, че влязлата в сила заповед за изпълнение има последици, сходни на силата на пресъдено нещо на съдебното решение и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.
Terms