Dictum Плюс – 3 май 2023 г.

Изводът на въззивнят съд, че декларацията за избор на режим на разделност има действие само за напред и имущество, придобито преди подаване на декларация за избор режим на разделност е съпружеска имуществена общност, като само при опровергаване на презумпцията за съвместен принос то може да се приеме за лично имущество, е неправилен, защото противоречи на материалния закон. СК от 2009 г. уреди три възможни режима на имуществени отношения между съпрузи – законов режим на разделност, сключване на брачен договор или режим на съпружеска имуществена общност, който е приложим освен когато изрично съпрузите са го избрали и когато не са избрали никой от първите два режима. Нормата на пар. 4 СК от 2009 г. предвижда преуреждане на имуществените отношения, уредени в този СК по заварени бракове, а ал. 2 от този текст изрично допуска съпрузите по заварени бракове към момента на влизане в сила на действащият СК – 01.10.2009 г. да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор. Нормата на чл. 27, ал. 3 СК допуска съпружеската имуществена общност да се прекрати по време на брака ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор, но с това не могат да засягат права на трети лица- чл. 40, ал. 2 СК и чл. 41, ал. 2 СК. Съгласно чл. 33, ал. 1 СК имуществения режим на разделност означава, че „правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака са негово лично притежание. Нормата не свързва момента на придобиване с избрания режим на разделност. Без значение в този случай е възмездния характер на придобивното основание и наличието на принос на другия съпруг. Не се прилага презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК и не възниква съпружеска имуществена общност. Аргумент в подкрепа на извода, че избора на режим на разделност има обратно действие и се прилага и за придобиванията по време на брака преди избора му се извлича и от признатото с чл. 33, ал. 2 СК право на другия съпруг нетитуляр на придобитото при развод по исков ред да претендира част от стойността на придобитото имущество без оглед на това кога е придобито – дали преди или след избора на режим на разделност. Така по аргумент от тези норми, тълкувани в съвкупност, избирането на режим на разделност от съпрузи по сключен граждански брак има обратно действие и се отнася и за придобитите вещни права до момента на вписване на избора на този режим. Неправилен е и извода, че въпреки, че съпругът е починал преди постановяване на съдебното решение за развод, тъй като решението, с което е прекратен брака по взаимно съгласие не е обезсилено, е породило действие. Висящото производство за развод е било по взаимно съгласие по чл. 51 СК. Бракът е прекратен със смъртта на съпруга. Призованите към наследяване наследници не могат да продължат производство за развод по взаимно съгласие. Те могат да продължат само исково производство за развод и то ако ищецът е поискал произнасяне по вината, за да се установи основателността на иска, основан на виновното поведение на преживелия съпруг – чл. 52 СК и чл. 327, ал. 3 ГПК. Постановеното съдебно решение, с което се допуска развод по взаимно съгласие е съдебно охранителен акт, който влиза в сила с постановяването му, не подлежи нито на обжалване, съгласно чл. 330, ал. 5 ГПК, нито на отмяна, съгласно чл. 303, ал. 2 ГПК, респективно не подлежи и на обезсилване доколкото не е предвидена такава възможност за охранителен акт. Когато такъв акт засяга права на трети лица, защитата им е по исков ред – чл. 537, ал. 2 ГПК, но по отношение на развода тори ред е изключен доколкото с бракоразводното решение по чл. 51 СК не се засягат права на трети лица в частта за прекратяване на брака, включително и в случая, когато брака е прекратен преди постановяване на решението, със смъртта на единия съпруг, защото в този случай могат да се засегнат права /наследствени/ само на преживелия съпруг, а той не е трето лице за бракоразводното производство. В настоящия случай решението, с което съдът се е произнесъл по молбата за допускане на развод по взаимно съгласие е постановено сред прекратяване на брака поради смърт на съпруга и поради това то като охранителен акт не е произвело действие. Изводът на въззивният съд в противен смисъл е неправилен.