Поредица Dictum Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Очевидно неправилен ли е изводът на съда, че невписан констативен нотариален акт, издаден въз основа пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, е негодно доказателствено средство за твърдяното придобивно основание? (По положителен установителен иск за собственост против Община Казанлък)
Съгласно разясненията в мотивите на Тълкувателно решение №11/21.03.2013 г. по т. д. №11/2012 г., ОСГК на ВКС като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК (както и нотариалният акт за сделка) притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Така разясненото с тълкувателното решение легитимиращо действие се свързва с издаването на констативния нотариален акт за собственост. Предвиденото в чл. 112, б. а ЗС вписване има оповестително действие и е неотносимо към легитимиращото действие на нотариалния акт освен в хипотезата на чл. 113 ЗС, уреждаща конкуренцията на актове за придобиване на собствеността на един и същ имот от един и същ праводател (само в който случай легитимиращото действие се свързва с първия вписан акт). Следователно и невписания констативен нотариален акт е годно доказателствено средство за удостовереното от нотариуса придобивно основание.
Когато спорът е за това осъществено ли е придобивно основание по пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ елемент от фактическия състав е застрояване на предоставения за ползване имот до 1.02.1991 г. В пар. 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ (ДВ бр. 122/1997 г.) е посочено кога изграденото до 1.02.1991 г. не съставлява сграда по смисъла на пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ – стопанските постройки за подслон и съхранение на инвентар и селскостопанска продукция, независимо от площта им и вида на конструкцията; строежи, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи, независимо от начина на закрепването им на терена; непредназначените за постоянно, сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи, независимо от начина на закрепването им на терена, както и строежите, незавършени до покрива включително. Всяко застрояване, което не попада в изключенията по пар. 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ и е трайно прикрепено към земята, съставлява сграда по смисъла на пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ. С Тълкувателно решение №2 от 13.05.2011 г. по т. д. №2/2011 г., ОСГК на ВКС е разяснено, че е достатъчно сградата да отговаря на изискването за постройка по пар. 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове, т. е. не е необходимо сградата да е законна.
Когато към момента на разглеждане на правния спор сградата не съществува, страната, която се позовава на придобивното основание по пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ може да установи вида на застрояването с всички допустими по ГПК доказателствени средства, включително и със свидетелски показания, като от нормите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ТПК следва задължението на въззивния съд да формира изводите си след съвкупна преценка на релевантните доводи на страните и ангажираните релевантни доказателства. При обсъждане на свидетелските показания следва да се отчете и дали свидетелят има впечатления за вида на застрояването към релеватния момент – 1.02.1991 г. и дали показанията съответстват на евентуално установеното от приети писмени доказателства, вкл. и отразеното в невписан констативен нотариален акт за собственост, издаден въз основа на документи.
Нормативната уредба, уреждаща конкуренцията между лица, на които имот е предоставен за ползване въз основа на актове по пар. 63 ПЗР ПМС №456/1997 г., с което се изменя ППЗСПЗЗ (ДВ бр. 122/1997 г.) и лица, претендиращи реституция на този имот, а съответно и актовете, с които се легитимира придобитото право на собственост, са претърпели редица законодателни промени от приемането на пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ (ДВ бр. 28/1992 г.). Действието на издадените административни актове се преценява съобразно нормативната уредба към момента на постановяването им. Издадените констативни нотариални актове за придобиване право на собственост на основание пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ или пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ на основание пар. 5, ал. 6 ПЗР ППЗСПЗЗ (предишна ал. 5, впоследствие ал. 13) в редакциите до измененията в ДВ бр.95/27.10.1995 г. въз основа на издадено от общината удостоверение за платена цена и скица (респ. въз основа на решението на ПК, за което техническата служба издава обяснителна записка, придружена със скица) или пар. 30 ПЗР ПМС №121/25.03.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ бр. 28/1997 г., попр. Бр. 43/1997 г.) и преди измененията на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и пар. 4к ПЗР ЗСПЗЗ от ДВ бр. 68 от 30.06.1999 г. (с които е предвидено, че възстановяването на собствеността, респ. придобиването на правата на бивш ползвател по пар. 4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ се извършва със заповед на кмета на общината по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план за новообразуваните имоти) съставляват доказателство, че е осъществен фактическия състав на съответното придобивно основание, освен ако в исковия процес констатациите на нотариуса не бъдат опровергани. След като предоставена за ползване земя е била оценена и заплатена при условията на пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ, то придобитите права следва да бъдат отразени в ПНИ и за тях да се издаде заповед на кмета по пар. 4к ПЗР ЗСПЗЗ. Ако за претендиращия права по пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ не е отреден имот по ПНИ, същият следва да инициира процедурата по пар. 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, като наличен на спор за материално право се разрешава по съдебен ред чрез установяване, че е признато право на придобиване на собствеността по пар. 4а или пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ, което не е отразено в помощния план и е от значение за предвижданията на ПНИ и за приключване на административната процедура по придобиване на собствеността. Ако имотът не се намира в територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, чиито граници са определени с решение на ОСЗ по чл. 18г, т. 1 ППЗСПЗЗ, за която се одобрява ПНИ, спорът за собственост може да бъде разрешен и без провеждане на специалния иск по пар. 4к, ал. 8, т. 1, предл. второ ПЗР ЗСПЗЗ.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Дали не е очевидно неправилен извода на съда, че иска за делба е недопустим като преждевременно предявен и следва да се предяви след като ПИ *** бъде включен в УПИ *** чрез изменение на действащия подробен устройствен план? (Производство по съдебна делба)
Предмет на делбата е индивидуализирана в исковата молба или в молба по чл. 341, ал. 2 ГПК индивидуално определена вещ, съставляваща самостоятелен обект на вещни права и съсобствена между страните по делото. Когато се иска делба на част от земната повърхност, преценката дали се касае до самостоятелен обект на вещни права се извършва с оглед на установеното по делото придобивно основание или основание, от което следват правата в съсобствеността. Това следва от легалното определение в чл. 24, ал. 2 ЗКИР, съгласно което поземлен имот е част от земната повърхност, определена с граници съобразно правото на собственост и императивните норми на чл. 77 ЗС (правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закон) и чл. 99 ЗС (правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него).
Урегулирането на имотите с дворищно-регулационен план според терминологията на ЗБНМКБ, ЗБ, ЗПИНМ и ЗТСУ (отменени), подробен устройствен план според терминологията на ЗУТ в границите на населените места установява режима на тяхното бъдещо развитие като определя възможността за застрояване и допустимите при използването им дейности. До 1.01.2001 г. (влизане в сила на измененията на ЗТСУ от ДВ бр. 34/2000 г.) дворищно-регулационния план има непосредствено отчуждително действие, т. е. докато действа регулационния план парцелните граници съставляват и граници на правото на собственост и то независимо дали при урегулирането са отнети или придадени площи към имота, послужил като кадастрална основа на парцела. Наличието на отнети или придадени площи е от значение само за съвпадане на имотните и парцелните граници с оглед необходимостта от прилагане на регулацията (Тълкувателно решение №3 от 15.07.1993 г. по гр. д. №2/1993 г., ОСГК на ВС) и то само доколкото не е установено, че е допусната грешка в кадастралния план, отразяващ имотните граници и послужил за основа при изработване на дворищно-регулационния план.
ЗУТ запазва действието на заварените дворищно-регулационни планове, но не и отчуждителното действие на неприложената дворищна регулация по отношение на придаваемите части – пар. 6 ПР ЗУТ и пар. 8 ПР ЗУТ, като същевременно въвежда изискването регулационните граници да съвпадат с имотните – чл. 17, ал. 1 ЗУТ (освен в случаите на първоначално урегулиране на територията по чл. 16 ЗУТ). Подробният устройствен план (независимо дали е заварен по смисъла на пар. 6, ал. 1 ПР ЗУТ или е одобрен по правилата на ЗУТ) определя допустимите за в бъдеще дейности в урегулирания поземлен имот, но не се отразява на границите на правото на собственост, нито е пречка собствеността да бъде защитавана в действителните си граници или пък в тези граници да бъде прекратена чрез съдебна делба съществуваща съсобственост.
Следователно когато границите на собствеността на един поземлен имот (като част от земната повърхност) са определени от установено по делото придобивно основание и липсват доказателства за настъпила промяна в тези граници вследствие на приложена до изтичане сроковете по пар. 6 ПР ЗУТ дворищна регулация, несъобразена с имотните граници, респ. друго основание по чл. 77 ЗС за промяна на границите на собствеността, то обстоятелството, че по действащия ПУП за част от едни поземлен имот е отреден УПИ, а друга част от същия поземлен имот, попадаща в същата територия, обозначена с понятието „основно предназначение на територията е отразена като самостоятелен неурегулиран поземлен имот, е от значение единствено за начина на индивидуализиране на границите на собствеността съобразно градоустройствения им статут.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
При положение, че първоинстанционният съд е изготвил непълен доклад по делото, като не е указал на ищеца, че следва да представи скица, за да установи обстоятелството, че правопораждащият фактически състав, от който извежда правата си върху имотите, е завършен, като скиците са представени пред въззивния съд с оглед довод за непълнота на доклада на първоинстанционния съд, има ли основание въззивният съд да приеме, че не е допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК“?
Съгласно разпоредбата на чл. 146 ГПК изготвянето на доклад по делото е задължение на първоинстанционния съд разглеждащ спора. Докладът трябва да има посоченото в разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ГПК съдържание, като на първо място в него трябва да бъде посочено, какви са фактите и обстоятелства, изложени в исковата молба и в отговора на същата, с които страните обосновават претендираните от тях права и направените от тях възражения. Касае се до посочване на изложените в исковата молба и в отговора на същата твърдения за наличието на конкретни факти и обстоятелства, както и свързаните с тях правни твърдения, с които всяка една от страните обосновава съществуването на правото, чиято защита иска от съда или на направеното от нея възражение. След като посочи тези факти и обстоятелства първоинстанционният съд трябва подведе същите под приложимите за тях правни норми, като по този начин определи правната квалификация на претендираното от ищеца право, както и на насрещните права и възражения на ответника. Чрез определянето на правната квалификация съдът очертава рамките на правния спор, като с оглед на приложимата правна разпоредба се определят подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест за тях. След като, чрез определяне на правната квалификация на претендираното право и на насрещните права и възражения, бъде определен кръга на подлежащите на доказване факти и обстоятелства първоинстанционният съд следва да отдели спорното от безспорното, като укаже на страните, кои права и кои обстоятелства се признават и не се нуждаят от доказване в производството. При положение, че вследствие на изпълнение на горното бъде определен кръга на спорните факти и обстоятелства, съдът е длъжен да укаже на страните кои конкретно факти и обстоятелства подлежат на доказване и как се разпределя доказателствената тежест за тях, като наред с това укаже на страните за кои от твърдените от тях факти и обстоятелства не сочат доказателства.
В случай, че първоинстанционният съд е извършил горните действия и е отразил същите в доклада си по чл. 146, ал. 1 ГПК са налице условията за настъпването на предвидената в чл. 146, ал. 3 ГПК преклузия. Настъпването на последиците от същата е възможно само ако съдът е извършил доклада си по чл. 146, ал. 1 ГПК в съответствие с установените от закона изисквания. Отклонението от тях води до допускане на процесуално нарушение от страна на същия и е пречка за настъпване на преклузията. Същата е санкция за това че страната бездейства въпреки дадените от съда указания, поради което е неприложима ако такива липсват, непълни са или са неточни. Дадените с доклада на съда указания трябва да бъдат ясни, точни и конкретни, като се посочат точно и изчерпателно фактите и обстоятелствата, които подлежат на доказване от съответната страна. Непълните указания на съда, при които е пропуснато да бъдат дадени указания относно някой или част от подлежащите на доказване факти и обстоятелства, както и общите такива, при които не са посочени конкретно фактите и обстоятелствата, които подлежат на доказване от съответната страна не представляват изпълнение на установеното с чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК задължение на първоинстанционния съд и поради това не могат да доведат до настъпване на предвидената в чл. 146, ал. 3 ГПК преклузия за тях. Страната може да представи доказателства за тези факти и обстоятелства и след предвидения в чл. 146, ал. 3 ГПК момент, включително и пред въззивния съд по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК. По силата на т. 2 ТР №1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. №1/2013 година на ОСГТК на ВКС въззивният съд не следи служебно за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада по делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. От това следва, че страната може да представи пред въззивната инстанция онези доказателства, които е пропуснала да представи пред първата такава поради отсъствие, непълнота или неточност на дадените с доклада указания.
Посоченото тълкуване, основано на т. 2 Тълкувателно решение №1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. №1/2013 г., ОСГТК на ВКС е трайно възприето в практиката на ВКС и се споделя и от настоящия съдебен състав. Във всички случаи, в които първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест по правнорелевантните за конкретния спор факти и не е указал, за кои от тях не се сочат доказателства, а само общо е посочил, че следва да се докажат правопораждащите факти, докладът по чл. 146 ГПК е непълен, което при съответния довод за допуснато процесуално нарушение е основание въззивният съд да даде възможност на страната да предприеме съответните действия по ангажиране на доказателства или да приеме и обсъди в решението си представени с въззивната жалба доказателства.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Как се разпределя доказателствената тежест за имуществените вреди, които работникът/ служителят търпи от незаконно задържане на трудовата му книжка след прекратяване на трудовото правоотношение?
В хипотезата на чл. 226, ал. 3, предл. второ КТ законът презумира настъпилите от незаконното задържане вреди от препятстване на работника/ служителя да постъпи на работа при друг работодател и да реализира трудов доход; същите са нормативно определени и работникът/ служителят дължи доказване единствено на базата, на която се изчисляват вредите. Тъй като презумпцията е оборима, ако работодателят твърди, че в периода на задържане на трудовата книжка работникът/ служителят е реализирал социално осигурен доход, в негова тежест (на работодателя) е да установи това обстоятелство, както и размера на реализирания доход.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
Подлежат ли на доказване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото? Въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционния съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и, че е включен в предмета на доказване?
Една от характерните особености на въззивното производство е ограничената възможност за попълване на делото с нови факти и доказателства. Ответникът, съгласно чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК е длъжен в отговора на исковата молба да посочи всички свои възражения срещу иска и обстоятелствата, на които той се основава. След този срок той губи правото да прави възражения, основани на факти, съществуващи и известни му към този момент. По силата на концентрационното начало, след този срок страната не може да поправи пропуските, които е допуснала поради собствената си небрежност /вж. т. 4 ТР №1 от 9.12.2013г. по т. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Пред въззивния съд страните не могат да твърдят нови факти, да правят нови възражения и да представят нови доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в хода на първоинстанционното производство, независимо дали са релевантни и относими. Съгласно чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е този, който в изготвения от него доклад по делото посочва – с оглед предмета на спорното право, изразените становища и направените възражения – как се разпределя доказателствената тежест за твърдяните факти, за кои от тях не следва да се сочат доказателства и за кои страните следва да предприемат действия по доказване. Въззивният съд може да дава нови указания за ангажиране на доказателства само, ако изрично констатира допуснато от първоинстнационния съд процесуално нарушение, за което следва да уведоми страните. Факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото, не подлежат на установяване. Въззивният съд не може да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционния съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
С оглед евентуалната недопустимост на постановения въззивен акт поради произнасяне по нередовна искова молба. Кога съдът следва да приложи санкцията на чл. 183, ал. 1 ГПК като изключи документ от доказателствата по делото, с какъв акт следва да направи това и в кои случаи може да откаже да обсъди документ с доказателствено значение при решаване на делото?
Недопустимо е съдебно решение, което е постановено по нередовна искова молба, при която е налице несъответствие между обстоятелствена част и петитум. Когато въззивният съд се е произнесъл по такава молба, без да констатира нередовността й и без да даде укания за нейното отстраняване, постановеният съдебен акт следва да бъде обезсилен. Въззивният съд, като инстанция по същество, е длъжен да следи за редовността на сезирането. Той не следва да се произнася по неясна искова молба, съдържаща противоречиви твърдения, защото без да изясни обстоятелствата на които тя се основава, не може да даде търсената защита. Спорният предмет се въвежда от ищеца, който съгласно чл. 127 ГПК е длъжен ясно и точно да посочи обстоятелствата, на които основава иска си и въз основа на тях да формулира искането си в петитума на исковата си молба. Предметът на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието /изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения/ и петитума /заявеното искане/. Само въз основа на редовна искова молба, съдът може да даде вярната правна квалификация, а ответната страна да организира защитата си. Съдът е длъжен да се произнесе на предявеното основание, но ако то е останало неясно, ще е налице произнасяне по непредявен иск, в нарушение на диспозитивното начало.
Съгласно установената практика, която настоящият съдебен състав споделя, когато въззивнят съд счете, че следва да се изключи определено доказателство от доказателствения материал по делото, което е било прието от първоинстанционния съд и е обсъдено от него с решението, той – с оглед равенството на страните и осъществяването на защитата им по делото, следва с определение преди провеждането на съдебното заседание по делото или в открито съдебно заседание, да обяви на страните, че изключва това доказателство от доказателствения материал по делото и да им даде възможност да осъществят своята защита.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
Как следва да се преценява изключителността в отношенията между братя, сестри и пострадалия, починал при ПТП, с оглед установяване на материалноправната активна легитимация на разширения кръг родственици, в хипотеза на пряк иск по чл. 432 КЗ?
За да е установено основание да бъде приложено изключението, с оглед очертания от ППВС №4/61 и ППВС№5/69 кръг лица, които следва да бъдат обезщетени, трябва да бъдат доказани от ищците отношения извън обичайните в семейството, считани за традиционни за българското общество. Изключение, според даденото от ОС НГТК разрешение е само в хипотези, при които поради конкретни житейски обстоятелства тази привързаност е надхвърлила обичайните си рамки на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост и поради това е довела при смъртта на брата до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка. С ТР ОСНГТК №1/2016 г. изрично е разяснено, че за да се изостави възприетото Пленума на ВС за изчерпателно определяне на лицата с право на обезщетение, се съобразяват и произтеклите от присъединяването на Република България към Европейския съюз задължения за синхронизиране на българското законодателство с европейското. Така са обсъдени Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. Отчетена е и дефиницията на понятието „ жертва, съобразно чл. 2, параграф 1, буква а, според който за целите на Директива 2012/29/ЕС- жертва означава физическо лице, което е претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление. Направено е и разграничение относно значението на тези понятия в граждански и наказателен процес, в контекста на цитираните Директиви и и е достигнат извода, съставляващ и указание към съдилищата, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление No 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение, както вече бе посочено – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди наред с най-близките на починалия или вместо тях – ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт. Както вече бе отбелязано, с обсъжданото тълкувателно решение изрично е очертана хипотезата, при която е разширен кръга правоимащи лица за обезщетяване на вреди при непозволено увреждане, произтичащи от ПТП, като е прието, „че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, „поради което и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато, обаче, поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления No 4/61 г. и No 5/69г. на Пленума на ВС – че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
За възможността при издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и налична арбитражна клауза в договора, от който същото вземане произтича, предявеният от кредитора след направено от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение, иск с правно основание чл. 422 ГПК, да бъде разгледан от арбитражен съд.
Отводът за неподведомственост на спор по иск с правно основание чл. 422 ГПК, поради уговорена арбитражна клауза, е неоснователен. Даденото в обжалваното въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно такова, разрешение на спорния в производството процесуален въпрос, е в противоречие с формираната и цитирана практика на ВКС, поради което същите следва да бъдат отменени и делото върнато на сезирания съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Задължителни ли са указанията на ВКС за процесуалните действия, които трябва да извърши въззивния съд при новото разглеждане на делото?
Указанията за извършване на процесуални действия, дадени от ВКС при връщане на делото за ново разглеждане, са задължителни за въззивния съд.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Възниква ли за работодателя задължение да извърши подбор между две длъжности, чиито трудови функции са сходни, но не идентични?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За знанието на третото лице – купувач за увреждащия кредиторите на неговия продавач характер на прехвърлителната сделка и значението в тази връзка на вписана преди договора възбрана върху прехвърляния имот.
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Поради вероятна недопустимост на въззивното решение поради постановяването му след направен отказ от иска.
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Понятието “справедливост” не е абстрактно, а винаги изисква преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания може да са свързани с начина на извършване, характера на увреждането, продължителността на възстановяването, интензитета и продължителността на болките, ежедневните неудобства и психологическите страдания, наличието на трайни физически и психически последици. Посочените обстоятелства, както и редица други следва да бъдат обсъдени от съда в тяхната съвкупност, като се прецени и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, обусловено от икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите. Принципът на справедливост при възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди налага съдът при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Поради недопустимост на въззивното решение в частта по установителния иск за собственост – с твърдения, че на практика липсва произнасяне по предявения иск.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът е длъжен да се произнесе само в рамките на търсената защита. Тогава, когато произнасянето е извън определения от страните по спора предмет на делото и извън обхвата на търсената от ищеца защита, този принцип е нарушен. Произнасянето е plus petitum и е недопустимо.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Когато приема за недоказано обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, следва ли съдът да уважи предявения иск по чл. 422 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо? При постигнато по договореност между длъжника и кредитора изменение в обезпеченото правоотношение, запазва ли се отговорността на поръчителя до първоначално дължимото (преди изменението) или поръчителството се прекратява?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следните отговори на поставените въпроси:
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Последващи изменения в съдържанието на договора за кредит между кредитора и длъжника, утежняващи положението на последния, освен ако обективират новация, по смисъла на чл. 107 ЗЗД и с оглед последиците на предл. второ на разпоредбата, не погасяват поръчителството, но отговорността на поръчителя остава ограничена за неизпълнение задълженията на длъжника, със съдържанието им към момента на сключване на договора за поръчителство.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
При постановяване на въззивното решение длъжен ли е въззивният съд да обсъди подадения в срок отговор на въззивна жалба и изложените в него доводи на въззиваемия за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на първоинстанционното решение, ако с тези доводи се подкрепят изводите на първата инстанция по същество на спора и поради това те са идентични на изложените правни доводи в отговора на исковата молба, за които и двете инстанции приемат, че е подаден след законоустановения срок?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
С пропускането от страна на ответника на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК за упражняване правото да се подаде писмен отговор на исковата молба, не се преклудира правото му да изложи правни доводи във връзка с оспорване на активната легитимация на ищеца като носител на спорното материално право, чиято защита се претендира с предявения иск. Също съгласно решението неподаването на писмен отговор не изключва по-нататъшното участие на ответника в производството и не го лишава изобщо от процесуални права, свързани с неговата защита. Правото на ответника да навежда правни доводи относно основателността на иска и обстоятелствата, на които се основава, се запазва, независимо от пропускането на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Не следва законът да бъде тълкуван в смисъл, че неподаването на писмен отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по представените доказателства. Разпоредбата на чл. 133 ГПК не следва да се прилага буквално. Пропускането на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не се приравнява на признание на иска и фактите, на които той се основава.
Подаването на отговор на исковата молба след законоустановения срок не изключва по-нататъшното участие на ответника в производството и въззивният съд е длъжен да отговори на доводите в подаден от ответника отговор на въззивната жалба на другата страна, щом тези доводи са свързани с оспорването на иска и обстоятелствата, на които той се основава, съответно с извършените в хода на първоинстанционното производство съдопроизводствени действия, включително във връзка със събраните доказателства, и постановеното от първоинстанционния съд решение, с което искът е отхвърлен по същество.
Terms