Поредица Dictum Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Относно искането за присъждане на направените в заповедното производство разноски от ответник по иска по чл. 422 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване на решението, съдът по искане на страните може да измени постановеното решение в частта за разноските. В случая първоинстанционното решение е връчено на ответника на 23.12.2020 г., като в срока за обжалването му – изтекъл в края на 06.01.2021 г. – присъствен ден, искане за изменение на решението в частта за разноските не е направено от ответника, а такова е депозирано пред въззивната инстанция едва на 23.12.2021 г., след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок. В този смисъл молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК се явява просрочена, като поради недопустимостта на искането, след допускане на касационно обжалване, въззивното определение в обжалваната част, както и определението на първата инстанция в отменената от въззивния съд част, следва да бъдат обезсилени.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, за точното прилагане на критерия по чл. 52 ЗЗД.
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Следва ли при преценка тежестта на нарушението да се вземе предвид характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Длъжен ли е въззивният съд при формиране на вътрешното си убеждение и конкретно при преценка на събраните доказателства по делото да се съобрази с правилата на формалната логика, опитните и научните правила? (По иск за заплащане на обезщетение за неползван от ищеца допълнителен платен годишен отпуск, полагащи му се за положен извънреден труд)
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество с установеното от събрания по делото доказателствен материал, поради допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение, изразяващи се в нарушаване на норми от неюридически характер – на правилата на формалната логика, на емпирични правила и на научно-теоретичното знание, води до необоснованост, като порок на съдебното решение, обуславящ неговата неправилност. За това отговорът на въпроса, по който в настоящето производство касационното обжалване е допуснато, е, че въззивният съд е длъжен, при формиране на вътрешното си убеждение и конкретно при преценка на събраните доказателства по делото, да се съобрази с правилата на формалната логика, опитните и научните правила, в противен случай постановеният от него акт е незаконосъобразен.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Дали работодателят е длъжен да посочи фактически обстоятелства в заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
За да упражни правото си по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят следва да изброи кои знания, умения или навици липсват на работника или служителя, или да посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата-начинът по който работникът или служителят се справя с работата във времево, количествено или качествено отношение. Липсата на качества е липса на фактически знания, умения и навици, за които работникът и служителят притежава образование, квалификация и опит като стаж, но фактически липсват (т. 2 от т. р№4/2017 г. на ОСГК). Посочването на обидни изрази и епитети не е изброяване на липса на качества. Не е липса на качества и посочването на извършено дисциплинарно нарушение. При липсата на качества е налице невиновно неизпълнение на работата, а при дисциплинарното нарушение се касае за виновно неизпълнение на работата. В закона примерно са посочени някои от формите на дисциплинарно нарушение (чл. 190 КТ) – такива са злоупотребата с доверие и нелоялност.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Длъжен ли е съдът да съдейства на страната при издирване на адресите на свидетел по делото и да предприеме ново призоваване на вече допуснат свидетел, ако първото призоваване е неуспешно не по вина на посочилата го страна?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Макар и да не е посочено изрично в закона, съдът е длъжен с оглед разпоредбата на чл. 10 ГПК, приложима по аналогия, да окаже съдействие на страната, изразяващо се в издирване на данни за адресите на страните и свидетелите, при издаване на данъчни оценки и т. н., като съдът е длъжен и да предприеме ново призоваване на вече допуснат свидетел, ако призоваването е било неуспешно не по вина на посочилата го страна.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си довод за погасяване по давност на вземането за процесната сума, който е направен с искова молба, с която е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на сумата, като доводът е поддържан и във въззивната жалба на ищеца?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Съгласно трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 269, изр. 2 ГПК, основана на задължителните указания и разяснения, дадени с т. 2 от тълкувателно решение (ТР) №1/09.12.2013 г. на ОСГТК и т. 19 ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК, въззивният съд следва да обсъди и да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните правно-релевантни и своевременно заявени твърдения, доводи и възражения, от които зависи разрешаването по същество на правния спор по делото, очертан с исковата молба и въззивната жалба. Когато с исковата молба, по реда на чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на парична сума, т. е. за несъществуването на парично задължение на ищеца към ответника, в тежест на последния е да установи по делото основанието и размера на това парично задължение, респ. – съществуването и на корелативно свързаното с него свое парично вземане в същия размер по спорното облигационно правоотношение. Няма процесуална пречка още с исковата си молба ищецът да наведе свои правоизключващи, правопогасяващи, правоотлагащи или правопроменящи доводи, включително – довод за погасяване по давност на процесното парично задължение, респ. – на спорното парично вземане на ответника. В качеството си на инстанция по съществото на правния спор, въззивният съд също (както първоинстанционния) дължи обсъждане и произнасяне по този правопогасяващ довод в решението си, още повече – когато ищецът и изрично го поддържа във въззивното производство.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно отговорността по чл. 49 ЗЗД – за чужди, но виновни действия. (По иск на основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпените от ищеца вреди от изсичането без негово съгласие на притежаваната от него широколистна гора)
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия и възниква при кумулативната даденост на следните предпоставки: да са причинени вреди на ищеца; тези вреди да са причинени от лице, на което ответникът е възложил работата; вредите да са причинени при или по повод изпълнение на възложената от ответника работа и работникът да има вина за тяхното причиняване. Посочено е, че лицето, което е възложило работата, може да се освободи от отговорност в няколко хипотези: ако този, на когото е възложил работата, не е причинил вреди; ако вредите не са причинени при или по повод на възложената работа; или ако действията на натовареното лице не са виновни и противоправни.
Terms