Dictum Плюс – 18 април 2023 г.

Вписването на нотариалните завещания по чл. 24 ЗН и на преписи от обявените саморъчни завещания по чл. 25 ЗН с предмет недвижим имот или права върху недвижим имот е уредено в чл. 112, б. а ЗС, чл. 4, б. а ПВ, вр. чл. 8, ал. 2 ПВ и чл. 21, ал. 2 Наредба №32/29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори по отношение на нотариалните завещания и чл. 112, б. к ЗС, вр. чл. 4, б. к ПВ за саморъчните завещания. Липсва изрична уредба за вписване на завещания, които български граждани са направили в държава членка на ЕС и според законодателството на тази държава. Регламент (ЕС) №650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство не урежда правила за вписване на завещанията с трансграничен елемент в рамките на ЕС. Затова регламентът не намира пряко приложение при разрешаване на поставения въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно пар. 18 и пар. 19 Преамбюла и чл. 1, т. 2, б. л на Регламент 650/2012г., приложимо към вписването на правни сделки с недвижими имоти е правото на държавата-членка, в която се води регистърът. По същия начин чл. 69 КМЧП сочи, че вписването на правни сделки по придобиване, прехвърляне и погасяване на вещни права се урежда от правото на държавата, в която вещта се е намирала към момента на извършване на сделката. В българското право няма правна уредба за вписване на завещания, съставени по реда и в изискуемата от закона форма на друга държава-членка на ЕС. Но българските държавни органи и в частност съдилищата са длъжни да зачетат материалноправните последици на подобни завещания, ако отговарят на изискванията за форма според приложимото материално право при съставянето им и ако са валидни; съответно съдиите по вписванията са длъжни да осигурят вписването им, въпреки липсата на изрична правна уредба в българския материален закон. Празнината в уредбата следва да се попълни по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА – за неуредените в закона случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. Следователно, текстовете на чл. 112, б. а ЗС, вр. чл. 24 ЗН и чл. 8, ал. 2 ПВ трябва да намерят съответно приложение и в случаите, при които в България се иска вписване на завещание на български гражданин, изготвено от нотариус според законодателството на държава-членка на ЕС. Вписването на такова завещание ще осигури спазване на целта на закона – да се даде гласност, че то съществува и че бенефициентът е заявил намерение да се ползва от него. Дължимата от съдията по вписванията проверка е дали актът представлява безвъзмездно разпореждане с имущество в случай на смърт и дали отговаря на изискванията за форма според закона на държавата по местосъставянето. Горното разрешение, с изложената в него обосновка, е съответно относимо и за вписване на завещание с предмет недвижими имоти в България, съставено от български гражданин на територията на САЩ при спазване на изискванията за форма на закона по местосъставянето му. Въз основа на същите аргументи следва да се приеме, че липсата на изрична правна уредба за вписване следва да бъде преодоляна по реда на чл. 46 ЗНА със съответно прилагане на нормите на чл. 112, б. к ЗС и чл. 4, б. к ПВ. Същевременно, тъй като разрешението в горепосоченото определение касае завещание, съставено от нотариус, т. е. за завещание съответно на това по чл. 24 ЗН, а поставеният въпрос е за завещание, което представлява частен документ, се налага извършване на някои отграничения. Когато завещанието не е съставено от длъжностно лице, натоварено със съответните функции (каквото е нотариуса), за вписването е приложима разпоредбата на чл. 112, б. к ГПК във вр. с чл. 4, б. к ПВ. Такова завещание съставлява частноправен акт, то не подлежи на заверка, а следва да е придружено с превод от оторизиран преводач. За да се извърши вписването е необходимо завещанието да е „обявено” по предвидения ред в държавата по местосъставянето, тъй като именно тази процедура гарантира, че завещанието отговаря на законовите изисквания за форма в съответната държава. Този публичен акт по “обявяване подлежи на заверка с Апостил по Хагската конвенция от 05.10.1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана със закон, ДВ, бр. 47 от 9.06.2000 г.