Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Dictum Плюс – 18 април 2023 г.

Поредица Dictum Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Когато в преписката към акта по чл. 4, б. а Правилника за вписванията, представена от нотариус до Службата по вписванията към съответния районен съд липсва изискуем документ, който обаче съществува към момента на подаване на молбата до Службата по вписванията, следва ли окръжният съд да потвърди отказа, постановен от съдията по вписванията, след като се е уверил от приложените към частната жалба на нотариуса доказателства, че документът е съществувал към момента на депозирането на акта за вписване и допустимо ли е при охранителните производства подобен пропуск да бъде саниран с представянето на липсващия към първоначалната молба документ пред окръжния съд?

Производството по обжалване на отказ за вписване е охранително, като съдът съгласно чл. 533 ГПК е длъжен служебно (вкл. при отсъствие на изрично оплакване за това) да провери дали са налице предпоставките за издаване на охранителен акт, като съобрази и представените с частната жалба доказателства. При обжалване на отказ да се издаде охранителен акт, съгласно чл. 538, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 278 ГПК въззивният съд може да събира и обсъжда нови доказателства, представени за първи път с частната жалба срещу отказа, включително когато с тях се отстраняват нередовности на молбата за вписване, което позволява да бъдат коригирани не само грешките, допуснати от съдията по вписванията, но и тези, допуснати от молителя. Приема се, че ограничения за попълване на делото с нови факти и доказателства пред въззивната инстанция в закона не са предвидени, тъй като законодателят е дал превес на принципа за установяване на обективната истина (чл. 10 ГПК) пред изискването за процесуална дисциплина и свързаното с него концентрационно начало. При отказ на съдията по вписванията окръжният съд, на който е подсъдна частната жалба против него, в изпълнение на принципа на законност (чл. 5 ГПК), на служебното начало, предвидено в чл. 7 ГПК и на задължението му да установи истината (чл. 10 ГПК), действа като въззивна, а не като контролно-отменителна инстанция, и като такъв може и сам да събира и обсъжда доказателства за изясняване на повдигнатия с частната жалба въпрос, включително и когато с тях се отстраняват нередовности на молбата за вписване. Изключение от това правило е налице в хипотеза, при която при вписване на дружествен договор, респ. на учредителен акт при направена апортна вноска на право на собственост върху недвижим имот не са представени доказателства за удостоверяване правата на вносителя на имота. В подобна хипотеза представянето на писмените доказателства за правата на вносителя е предпоставка както за редовност на молбата, така и за извършваната от съдията по вписванията проверка на акта по съдържание и форма и за удостовереното с него право на собственост на вносителя, поради което тези нередовности не могат да бъдат отстранени в производството по обжалване на отказа на съдията по вписванията.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

При наличие на иск за припадащата се част срещу останалите солидарни длъжници на дружеството – кредитополучател, платило цялата сума по банков кредит, допустим ли е субсидиарният иск за неоснователно обогатяване срещу застрахователно дружество при настъпил покрит риск – смърт на управителя?

Правилото на чл. 59, ал. 2 ЗЗД намира приложение само в случаите, когато ищецът не разполага с друг иск по отношение на неоснователно обогатилия се. Посочено е, че възможността на ищеца да се защити с иск на известно основание (непозволено увреждане, договорно отношение), спрямо друго лице, не го лишава от правото да иска от неоснователно обогатилия се връщане на полученото от него до размера на обедняването. Заключено е, че посочената възможност на неоснователно обеднилия се не може да означава, че обогатилият се е освободен от своето задължение. Въззивният акт е постановен в противоречие с посочената задължителна практика на ВС, тъй като в него е прието, че наличието на регресни вземания на ищеца към трети лица, води до недопустимост на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, на основание чл. 59, ал. 2 ЗЗД срещу застрахователя. Следва да се отбележи и факта, че в случая въз основа на обстоятелствата по делото не би могло да бъде направен извод за наличие на такива регресни права, тъй като кредитополучател по договора за банков кредит, който е получил сумите по него и е извършил плащането на дълга, е единствено дружеството-ищец. По отношение на солидарно задължените по кредита физически лица нито се твърди, нито се установява да са получавали суми по предоставения от банката кредит, с оглед на което ищецът няма регресно вземане към тях. Не е съобразено, че дори да се приеме, че ищецът има регресни права към другите съдлъжници, първо, те биха били със същото правно основание – чл. 59, ал. 1 ЗЗД (съобразно данните по делото), и второ, ще е приложима разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗЗД, поради което за частта от платения дълг по кредита, дължима от дружеството според правилото на чл. 127, ал. 1 ЗЗД, то няма право на регрес към другите солидарни длъжници (независимо от това е прието, че искът е недопустим за пълния му размер). Както обаче беше посочено по-горе, дори ищецът да има регресни права за пълния размер на платено от него на банката по договора за кредит, това не води до недопустимост на предявения иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като тези права са към трети лица, различни от соченото като обогатило се лице – застрахователното дружество-ответник.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Подлежи ли на вписване завещание с предмет недвижим имот на територията на България, съставено от български гражданин на територията на САЩ във формата според законодателството на съответния щат и обявено по приложимия за щата законен ред?

Вписването на нотариалните завещания по чл. 24 ЗН и на преписи от обявените саморъчни завещания по чл. 25 ЗН с предмет недвижим имот или права върху недвижим имот е уредено в чл. 112, б. а ЗС, чл. 4, б. а ПВ, вр. чл. 8, ал. 2 ПВ и чл. 21, ал. 2 Наредба №32/29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори по отношение на нотариалните завещания и чл. 112, б. к ЗС, вр. чл. 4, б. к ПВ за саморъчните завещания. Липсва изрична уредба за вписване на завещания, които български граждани са направили в държава членка на ЕС и според законодателството на тази държава. Регламент (ЕС) №650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство не урежда правила за вписване на завещанията с трансграничен елемент в рамките на ЕС. Затова регламентът не намира пряко приложение при разрешаване на поставения въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно пар. 18 и пар. 19 Преамбюла и чл. 1, т. 2, б. л на Регламент 650/2012г., приложимо към вписването на правни сделки с недвижими имоти е правото на държавата-членка, в която се води регистърът. По същия начин чл. 69 КМЧП сочи, че вписването на правни сделки по придобиване, прехвърляне и погасяване на вещни права се урежда от правото на държавата, в която вещта се е намирала към момента на извършване на сделката. В българското право няма правна уредба за вписване на завещания, съставени по реда и в изискуемата от закона форма на друга държава-членка на ЕС. Но българските държавни органи и в частност съдилищата са длъжни да зачетат материалноправните последици на подобни завещания, ако отговарят на изискванията за форма според приложимото материално право при съставянето им и ако са валидни; съответно съдиите по вписванията са длъжни да осигурят вписването им, въпреки липсата на изрична правна уредба в българския материален закон. Празнината в уредбата следва да се попълни по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА – за неуредените в закона случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. Следователно, текстовете на чл. 112, б. а ЗС, вр. чл. 24 ЗН и чл. 8, ал. 2 ПВ трябва да намерят съответно приложение и в случаите, при които в България се иска вписване на завещание на български гражданин, изготвено от нотариус според законодателството на държава-членка на ЕС. Вписването на такова завещание ще осигури спазване на целта на закона – да се даде гласност, че то съществува и че бенефициентът е заявил намерение да се ползва от него. Дължимата от съдията по вписванията проверка е дали актът представлява безвъзмездно разпореждане с имущество в случай на смърт и дали отговаря на изискванията за форма според закона на държавата по местосъставянето. Горното разрешение, с изложената в него обосновка, е съответно относимо и за вписване на завещание с предмет недвижими имоти в България, съставено от български гражданин на територията на САЩ при спазване на изискванията за форма на закона по местосъставянето му. Въз основа на същите аргументи следва да се приеме, че липсата на изрична правна уредба за вписване следва да бъде преодоляна по реда на чл. 46 ЗНА със съответно прилагане на нормите на чл. 112, б. к ЗС и чл. 4, б. к ПВ. Същевременно, тъй като разрешението в горепосоченото определение касае завещание, съставено от нотариус, т. е. за завещание съответно на това по чл. 24 ЗН, а поставеният въпрос е за завещание, което представлява частен документ, се налага извършване на някои отграничения. Когато завещанието не е съставено от длъжностно лице, натоварено със съответните функции (каквото е нотариуса), за вписването е приложима разпоредбата на чл. 112, б. к ГПК във вр. с чл. 4, б. к ПВ. Такова завещание съставлява частноправен акт, то не подлежи на заверка, а следва да е придружено с превод от оторизиран преводач. За да се извърши вписването е необходимо завещанието да е „обявено” по предвидения ред в държавата по местосъставянето, тъй като именно тази процедура гарантира, че завещанието отговаря на законовите изисквания за форма в съответната държава. Този публичен акт по “обявяване подлежи на заверка с Апостил по Хагската конвенция от 05.10.1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана със закон, ДВ, бр. 47 от 9.06.2000 г.

Terms

II. Предстояща практика

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

Тече ли погасителна давност за вземания, за събирането на които са образувани изпълнителни дела преди 26.06.2015 г.?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Съгласно Тълкувателно решение №3/28.03.2023 г. по т. д. №3/2020 г., ОСГТК, ВКС, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т. д. №2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС №3/1980 г. Тълкувателното решение е задължително за всички органи на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ, включително за отделните решаващи конкретни спорове състави на ВКС.

Terms

Българското прецедентно право