Dictum Плюс – 13 април 2023 г.

Принудителното съдебно изпълнение е регламентирано като подчинена на процесуални правила дейност и процесуалното естество на регламентацията не противостои, а обема и изразява законосъобразността на самата дейност, що се отнася до основанията или последиците от предприети или не действия на съдебен изпълнител при извършване публична продан, в израз на публична власт. От процесуалното естество на регламента следва съдържанието на изискваната в случая законосъобразност-съдебният изпълнител основава дейността си на установени пред него правопораждащи, правоотлагателни, или правизключващи за изпълнителия процес факти. Самата установеност от формално-юридическа страна е резултатна от служебните действия на съдебен изпълнител, предписани като дължими по установяване на фактите (например, относно владението) или по отношение принадлежността на едно право, установено с легитимиращ акт (съдебен, нотариален, или установено по друг обвързващ начин), за наличието на който съдебният изпълнител проверява. Нормата на чл. 483 ГПК изисква от съдебния изпълнител неговата увереност, че недвижимият имот е бил собственост на дължника към момента на налагане на възбраната, която увереност се основава на проверка. При налагане на възбраната съдебният изпълнител няма задължение за извършване на проверка дали имотът е собственост на длъжника. Тя е дължима с пристъпване към опис на възбранения имот. Обемът и насоката на действията по дължимата проверка законът не изрежда изчерпателно, те следват от характеристиката на имота, който се описва, от посоченото в чл. 484, ал. 1, т. 3 ГПК съдържание на описа и от режима, на които е подчинено правото на собственост. Указание за момента, до който проверката следва да обоснове изискваната увереност относно принадлежността на правото, също не се съдържа изрично в закона, но следва от действието на вписаната възбрана, тъй като други вписвания, предхождащи или последващи спрямо наложената от съдебния изпълнител възбрана имат значението, което законът им придава. Законът посочва и задължителна съдебна практика на ВКС изяснява кои права на трети лица, съответно в кои случаи могат да бъдат противопоставени на купувача при вписана от съдебния изпълнител възбрана.

Публичната продан е едностранен акт на принудително изпълнение с характеристиката на принудителна продажба. В рамките на избрания изпълнителен спрособ принудителното изпълнение е единен процес. Предвидените в ГПК действия на съдебния изпълнител по възбрана и опис на недвижимия имот при насочено върху него принудително изпълнение подготвят условията за следващите действия и актове. Процесуалноправната същност на публичната продан, произтичаща от регламентираната в ГПК поредица от процесуални действия, насочени към индивидуализация на имота предмет на принудителното изпълнение, определя и отговорностите на съдебния изпълнител при нарушаването им. Разпоредбите на Глава Четиридесет и трета ГПК гарантират именно осъществяването на фактическия състав на публичната продан като способ за принудително изпълнение и правото на купувача да придобие собствеността върху продавания недвижим имот след плащане на цената и влизане в сила на постановлението за възлагане, т. е. едновременно и като способ за придобиване на правото на собственост. Поради това изикваната от закона увереност за съдебния изпълнител касателно собствеността на имот, който изнася на публична продан, следва да е налице включително при извършване на проданта, до който момент всяко узнаване от частния съдебен изпълнител на факти, които обективно изключват нейната законосъобразност, водят до задължение за въздържане от изпълнителни действия в реализация на този изпълнителен способ, а в случай че публичната продан вече е изрешена, пораждат задължение за съдебния изпълнител да съобрази своите по-нататъшни действия с действителното правно положение.

Не възниква задължение за съдебния изпълнител да преустанови и откаже проданта на недвижим имот при вписана след възбраната, вкл. след регистриране на обявлението по реда на чл. 487 ГПК искова молба, вписването на която има оповестително действие. Не засвидетелства пропуск при проверката по чл. 483 ГПК предявена от длъжника искова молба по установителен иск срещу трети лица, оспорващи правото му на собственост върху имота поради предприети от тях разпореждания с идеални части, противопоставими на неговия титул за собственост, когато последният е проверен надлежно. За недвижимите имоти, проверката на собствеността по чл. 483 ГПК обема наличието на надлежни, действителни от външна страна актове, с които законът скрепва възникването или придобиването на правото на собственост и неговото носителство в полза на длъжника. Като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, нотариалният акт притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. Правният извод на нотариуса се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение, както е разяснено в Тълкувателно решение от 21 март 2013 год. по т. д №11/2012 ОСГК. На това правило се подчинява в дейността си и съдебният изпълнител, поради легитимиращото действие на нотариалния акт относно принадлежността на правото на собственост. Съгласно чл. 483 ГПК, дължима е проверка на собстеността чрез справка в нотариалните книги, която обаче не изчерпва проверката от съдържателна страна. Налични като титул за собственост и надлежно проверени, доколкото не е вписана отмяната им, или са налице други достъпни за справка удостоверявания които пряко засвидетелстват основание за незачитането им, за съдебния изпълнител тези актове са основание за насочване на принудително изпълнение върху посочения от всискателя имот, чрез публична продан. Изградена въз основа на тях увереност в рамките на проверката по чл. 483 ГПК, основана на вписването им и на проверката на нотариуса, след като е скрепена и с проверка от съдебния изпълнител относно изискванията на закона и факта на владението, не е основание за търсене на отговорност от него за вредите, причинени на купувача при извършена публична продан на недвижим имот, оказал се собственост на трето лице. Описването и изнасянето на чужд имот на публична продан не е извън санкцията на закона, но при изискванията към дейността на съдебните изпълнители в изложената насока се съобразява разликата между процесуална и материална законосъобразност на принудителното изпълнение, вземат се предвид и обстоятелствата изключващи вината, тъй като отговорността на съдебния изпълнител е за негови виновни действия и бездействия. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗС обаче предвижда специална форма за действителност на договор за доброволна делба на недвижими имоти, при която нотариусът не извършва проверка на собствеността по чл. 586 ГПК. Затова преди пристъпване към публична продан, необходимо е проверката по чл. 483 ГПК за имот, получен от длъжника в дял съгласно заверен по този ред договор, да включва произхода на съсобствеността и дали са налице особените изисквания на закона. Съдебният изпълнител следи за императивните изисквания, за легитимацията на лицата участвали в делбата и правата им в съсобствеността, за индивидуализацията на недвижимия имот като допустим предмет на граждански оборот с неговите юридически признаци като вещ, годна за притежание и прехвърляне, включително идентификацията на урегулирани поземлени имоти и регулационния им статут при публична продан в частния случай, когато е необходимо одобрение и нанасяне на нов имот в действащия регулационен план, обособен като дял при делба. Съдебният изпълнител трябва да следи включително за разрешението или одобрението на административен орган, когато предметът на прехвърляне е подчинен на специални нормативни изисквания. При липсата на предписаните административни елементи от фактическия състав, за разлика сделките, при които извън този елемент има съгласие, в случай на публична продан се засяга редовността на посочения от взискателя (чл. 426, ал. 2 ГПК) или на избрания от съдебния изпълнител (по възлагане, чл. 18 ЗЧСИ, чл. 426, ал. 4 ГПК) изпълнителен способ. За неговата редовност се следи служебно както преди да се присъпи към изпълнение, така и в хода изпълнителните действия, с които съответният способ се осъществява(чл. 129 ГПК). Върху дължимата първоначална служебна проверка налице ли е годна вещ като обект на собственост (фактически и правно), се надгражда проверката по чл. 483 ГПК за принадлежността на вещното право и неговите тежести. Проверката по чл. 483 ГПК не е надлежно извършена, ако отсъства първото условие. Постановлението за възлагане и в този случай не е годен придобивен способ по смисъла на чл. 77 ЗС, не е в състояние да прехвърли вещни права в полза на лицето, на което е възложен от съдебния изпълнител имот, който не съществува, или ако съществува, за него не се установява придобивно основание в полза на дължника.

Постановеното с влязло в сила съдебно решение по отношение на длъжника, че не е собственик на имота поради нищожност на прието от съдебния изпълнител придобивно основание договор за делба, респ. че не съществува урегулиран имот, на който длъжникът е собственик, е от значение за правното положение на купувача от публична продан на същата вещ поради деривативния характер на способа. Установява се правото му да получи обратно цената и всички разноски. Насрещното задължение по тази облигация, изрично уредена в чл. 499 ГПК, възниква по правило в тежест на страните по изпълнителното дело, получили облага въз основа на осребреното имущество, но поради специалния характер на отговорността на съдебния изпълнител за вреди, насрещно задължение за съдебния изпълнител да обезщети всики вреди ще възникне, ако е допуснал процесуално незаконосъобразни действия или бездействия, с които е причинил противоправния за купувача вредоносен резултат и доколкото не се установят обстоятелства, изключващи вината. Същевременно, предвид условията в чл. 499, ал. 1 ГПК и доколкото не е установено в чия чужда собственост съдебният изпълнител противоправно е извършил въвода след приключване на публичната продан с възлагателното постановление, положението на платилия цената купувач, въведен във владение, разкрива една особеност. Към купувача, независимо че още не е съдебно отстранен от действителия собственик, съдебният изпълнител продължава да има задължението да нареди връщането на неправомерно събраната от него парична сума, представлявала платената цена (чл. 499, ал. 2 предл. последно ГПК), защото тя изначално е събрана в нарушение на закона. Съдебният изпълнител ще дължи и разноските, които неправомерно е събрал. Не е нужен изпълнителен лист, нито влязло в сила съдебно решение по смисъла на чл. 499, ал. 1 ГПК затова. Не е необходима и покана, или друго уведомление от страна на увредения купувач. Съдебният изпълнител има задължение да преведе сумата на правоимащия. Не се освобождава и от отговорност, дори ако вече е осъществил превеждане на сумата за погашение на задължанието към взискателя, нито заради това, че е превел остатъка на длъжника. В първия случай поради своето нарушение ангажиращо професионалната му отговорност за веди от незаконно предприета публична продан, а при извършено плащане във втория случай и поради недобросъвестността на длъжника по изпълнението, който не е правоимащ да получи остатъка от сумата, след като е знаел за порока на своето придобивно основание, формално легитимиращо него като собственик.

Когато са засегнати материални права на участващи в процеса по принудително изпълнение лица, за установяването на правонарушението като елемент от състава на търсената професионална отговрност от съдебния изпълнител е от значение механизма на прилагане на правилата с процесуален характер, като норми от публично-правно естество (чл. 441 ГПК). Отговорността за вреди при бездействие ще възникне за съдебния изпълнител, ако е нарушил задължение да предприеме предписани от нормата действия, или отговорност ще възникне за действия, за които е предписано да се въздържа, но ги е предприел. Съдебният изпълнител поначало отговаря за вреди при установена противоправност на свои действия или бездействия, която се свежда до процесуалната незаконосъобразност. Тя е налице, когато императивни материални предпоставки на законосъобразното принудително изпълнение намират израз при регламентиране на процесуални правила. Този е характерът на регламента и при относимите към настоящия спор действия на ЧСИ, в рамките на изискванията на чл. 483 ГПК и чл. 499 ГПК. Принципът на законоустановеност намира проявление както за защита правата на участниците в процеса, така и на съдебният изпълнител, който няма да носи имуществена отговорност ако действията му съответстват на хипотезата, който ги обуславя според съдържанието на нормата, която е длъжен да приложи.