Поредица Dictum Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Очевидно неправилни ли са изводите във въззивното решение за неспазване на формата и съдържанието на завещанието, така и относно приетото, че завещанието е частно завещателно разпореждане, а не универсално и начина, по който съдът е тълкувал волята на завещателката въпреки, че между страните не е имало спор относно направеното разпореждане за след смъртта?
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение?
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Може ли съдът, без да се е произнесъл по направено изрично искане от ищеца за предоставяне на правна помощ, да му указва да отстрани допуснати нередовности на искова молба, да приема личните му изявления в тази връзка и да се произнася по тях?
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Дали при разглеждането на иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при уволнение на основание чл. 328, ал. 2 КТ за определянето, че един служител, който осъществява ръководство спрямо други служители и работници, не е част от ръководството на предприятието по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР КТ, е достатъчно да се установи, че не е пряко подчинен на ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление, а е организационно подчинен на друг служител от по-горестояща дирекция в съответното предприятие, т.е съществува опосреденост от друг служител, стоящ в организационно – йерархическата структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление?
Доказването, че определена длъжност йерархично не е пряко подчинена на ръководителя на предприятието, а субординацията е опосредена от друг ръководител, представлява ли самостоятелно основание за приемането, че тази длъжност не е част от ръководството на предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ вр. с пар. 1, т. 3 ДР КТ?
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Как се разпределя доказателствената тежест, когато наред с иск за плащане на вземане по запис на заповед, има въведено твърдение за каузално правоотношение?
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Действителна ли е клауза със срок за изпитване, включена във втори по ред трудов договор между същите страни, в случаите, в които е изтекъл период от време между двата договора?
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Дете | Друг близък | Застрахователни обезщетения | Неимуществени вреди | Непозволено увреждане | Облигационно право | Смърт
1. Следва ли въззивният съд да вземе предвид и обсъди всички факти, доводи и обстоятелства, които са наведени от страните в първоинстанционното производство?
2. Бил ли е длъжен въззивният съд да обсъди всички факти, взаимовръзката между тях при обосноваване на своите правни изводи, за да приеме намаляване на обезщетението от 150 000 на 120 000 лева?
3. Кои обстоятелствата следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедлив размер /чл. 52 ЗЗД/ обезщетение за неимуществени вреди?
4. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? Липсата на посочване и на лимит, както и на съобразяване в достатъчна степен на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и на конкретните за разглежданото дело факти, представлява ли нарушение на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение в нарушение на задължителното ППВС 4/1968г.?
5. Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС 4/1968г.?
6. От значение ли е възрастта на наследника на пострадалото лице при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди?
7. Следвало ли е САС да отчете всички специфични обстоятелства на базата, на които е определил стойностния адекват на вредата, да ги анализира, като изясни точното им значение за неговото определяне?
8. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД във връзка с критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?
9. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите, като гаранция за това е отчитане на всички задължителни и всички специфични в случая обстоятелства, въведени с ППВС №4/1968г., гарантиращи правилно приложение на принципа на справедливост?
2. Бил ли е длъжен въззивният съд да обсъди всички факти, взаимовръзката между тях при обосноваване на своите правни изводи, за да приеме намаляване на обезщетението от 150 000 на 120 000 лева?
3. Кои обстоятелствата следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедлив размер /чл. 52 ЗЗД/ обезщетение за неимуществени вреди?
4. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? Липсата на посочване и на лимит, както и на съобразяване в достатъчна степен на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и на конкретните за разглежданото дело факти, представлява ли нарушение на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение в нарушение на задължителното ППВС 4/1968г.?
5. Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС 4/1968г.?
6. От значение ли е възрастта на наследника на пострадалото лице при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди?
7. Следвало ли е САС да отчете всички специфични обстоятелства на базата, на които е определил стойностния адекват на вредата, да ги анализира, като изясни точното им значение за неговото определяне?
8. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД във връзка с критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?
9. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите, като гаранция за това е отчитане на всички задължителни и всички специфични в случая обстоятелства, въведени с ППВС №4/1968г., гарантиращи правилно приложение на принципа на справедливост?
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Друг близък | Застрахователни обезщетения | Неимуществени вреди | Непозволено увреждане | Облигационно право | Семейно право | Смърт
Относно предпоставките /критериите/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на сестра от причинена при деликт смърт на нейния брат и задължението на съда да цени в тяхната съвкупност установените от доказателствата по делото факти.
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ изисква ли преди прекратяването на трудовото правоотношение на това основание работникът/служителят да бъде изрично уведомен, че са променени изискванията към образованието и/или квалификацията за изпълняваната работа?
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За валидността на договор за адвокатско възнаграждение, уговорено в процент върху определен интерес от изхода на спора (чл. 36, ал. 4 ЗАдв), има ли значение, че спорът е за обезщетение за неимуществени вреди?
Законът допуска ли съдът да определи възнаграждението съгласно наредбата по чл. 36 ЗАдв, когато установи нищожността на договора между адвоката и клиента?
Законът допуска ли съдът да определи възнаграждението съгласно наредбата по чл. 36 ЗАдв, когато установи нищожността на договора между адвоката и клиента?
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
От кога тече срокът на погасителната давност за вземането за стойност поради подобрения в чужд имот след влязло в сила решение за разваляне на договора между собственика на земята и лицето, на което правото на строеж е било учредено, и при влязло в сила решение за уважаване на иска на собственика за прекратяване на правото на строеж по чл. 67 ЗС срещу лицето, на което правото е прехвърлено от лицето, на което преди това собственикът го е учредил?
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Кои критерии е длъжен да съобрази съдът при преценката си относно предоставяне упражняването на родителските права и определяне на режим на лични отношения, и длъжен ли е при извършването й, ръководейки се от интересите на детето, да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото?