са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото), както и по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – поради очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Касаторът поставя следните материалноправни въпроси: 1. „Нищожни ли са поради противоречие с императивни правни норми и с основните принципи на задължителното здравно осигуряване клаузите на сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение - изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се ограничава заплащането НЗОК на извършените и отчетени медицински дейности до посочените в Приложение №2 към договора стойности?“; 2. „Има или не основание НЗОК да налага „лимити“ при заплащането на извършена дейност от изпълнител по сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор?“; 3. „Подлежат ли на заплащане извършени дейности през 2018 г. и 2019 г. по сключен на основание чл. 59, ал 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение - изпълнител на болнична медицинска помощ, чиято стойност е над определените в Приложение №2 към този договор стойности (лимити) за дейностите за съответен месец?“; 4. „Приложение №2 към сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение - изпълнител на болнична медицинска помощ определя ли границата на НЗОК относно заплащане на стойността на извършени дейности за болнична помощ?“; 5. „Клаузите на сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение - изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се ограничава заплащането НЗОК на извършените и отчетени медицински дейности и вложени медицински изделия до посочените в Приложение №2 към договора стойности, водят ли до нарушаване правата на здравноосигурените лица, регламентирани в ЗЗО?“; 6. „Предвид обстоятелството, че в договор, сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО няма предвидена възможност след изчерпване на определените стойности в Приложение №2 към същия лечебното заведение да прекрати извършването на възложените му дейности, следва ли да се извърши заплащане на реално осъществените „надлимитни дейности“?“; 7. „Неограничено ли е задължението за заплащане на оказана болнична медицинска помощ по договор, сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО, когато става дума за разходване на „лимитирани“ бюджетни средства?“; 8. „Каква е правната природа на индивидуалните договори за оказване на болнична медицинска помощ, сключени на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО и как следва да се тълкува постигнатото между страните съгласие по всички основни права и задължения, в това число и по отношение на стойностите, разпределени на отделните изпълнители?“ и 9. „Дали преценката във връзка с разходване на бюджета на НЗОК през бюджетната година е по целесъобразност и следва ли тя да остане извън обхвата на съдебния контрол?“. За да обоснове допускането на въззивното решение до касационно обжалване при допълнителната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът поддържа, че поставените материалноправни въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата в Република България, като за доказателство на това правно твърдение посочва решения на апелативни и окръжни (вкл. СГС) съдилища.