Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1. Предявяване на иск за нарушаване на марка запазва ли фактическата обстановка между страните към момента на предявяване на иска и по специално спира ли течението на срока на лицензионен договор за използване на марка, която е сходна на марката на ищеца и който служи за правно основание за извършване на нарушаващите действия, до приключване на делото по иска за нарушение. 2. Допустимо ли е при изпълнение на разрешено съгласно лицензионен договор използване на словна марка върху опаковките на процесните стоки да се използват и елементи от други защитени марки или целите защитени марки. Необходимо ли е при преценката за сходството на използвания върху задържани от митническите органи стоки и техните опаковки знак, да се анализират всички съставни части на този знак ида се оцени този знак в неговата цялост или е достатъчно да се констатира наличието на словен елемент, чието използване е разрешено с лицензия, за да се приеме, че използваният комбиниран с други елементи от защитени марки и цели защитени марки е валидно използване съгласно разрешената лицензия. 3. Делимо ли е на отделни части разрешеното съгласно лицензионен договор използване на изключителното право върху марка или то следва да се приема като единен и неделим предмет на лицензионния договор. 4. Кога се счита за изпълнен един лицензионен /сублицензионен договор/ - с изтичане на срока на договора или с изпълнението на вяска отделна партида от стоки, върху които е поставена лицензираната марка. 5. Следва ли да се обсъдят всички доводи на страните и представените в тази насока доказателства в светлината на точния смисъл на законите. Спрямо втори и пети въпроси се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, а спрямо останалите - наличие на селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с практиката на съда на ЕС и че е очевидно неправилно.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1. Когато въззивният съд констатира непълен или неточен доклад, при който доказателствената тежест е разпределена неправилно, следва ли да изготви нов доклад и да даде указания относно разпределението на доказателствената тежест. 2. Може ли вещото лице да изследва документ за неговата автентичност, без да е наличен оригинал, т. е. само по копие. 3. Лимитивно ли са изброени доказателствата, които според чл. 194, ал. 1 ГПК могат да се ползват за проверка на истинността на документ и може ли при тази проверка да се използват отговори на страна, дадени по реда на чл. 176 ГПК. 4. Императивна ли е нормата на чл. 183, изр. 2 ГПК и следва ли при липса на оригинал от документ, да бъде изключено от доказателствения материал представено от страната копие. Поддържа се, че решаването на втори, трети и четвърти въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а спрямо първия – селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради решаването му в противоречие с практиката на ВКС, цитирана в изложението.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

е от обуславящо значение за изхода от спора, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да обсъди относимите към спора доказателства и заявените доводи във въззивната жалба. В случая въззивният съд е извършил преценка на събраните по делото доказателства и е дал отговор на спорния пред въззивната инстанция въпрос относно активната материалноправна легитимация на ищците по предявения ревандикационен иск. Съдът е изложил съображения защо приема, че с представения нотариален акт ищците не се легитимират като собственик и ползватели на спорната реална част от тераса и съответно защо приема, че се касае за обща част по естеството си. В изложението си по чл. чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите не са посочили кое релевантно за спора доказателство и кой конкретен техен довод са останали необсъдени.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

не са формулирани. Твърди се, че като не е разгледал подробно и детайлно по същество представените гласни и писмени доказателства, пропускайки съществени и важни елементи както от събраните гласни доказателства, така и игнорирайки изцяло и напълно предоставените писмени такива от ответните страна, съдът е достигнал до неточни правни изводи, въз основа на които неправилно и необосновано е потвърдил първоинстанционното съдебно решение. Твърдят също, че решението е постановено при неправилно отчитане и анализиране на събрания доказателствен материал и същото е необосновано.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

счита, че съдът неправилно е оценил всички доказателства и доводи по делото, в резултат на което е достигнал до погрешни правни изводи, прилагайки разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК в противоречие с Решение №147 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №582/2011 г., IV г. о., ГК, в което се приема, че ищецът, с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на твърденията си за релевантните факти.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото), както и по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – поради очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Касаторът поставя следните материалноправни въпроси: 1. „Нищожни ли са поради противоречие с императивни правни норми и с основните принципи на задължителното здравно осигуряване клаузите на сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение - изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се ограничава заплащането НЗОК на извършените и отчетени медицински дейности до посочените в Приложение №2 към договора стойности?“; 2. „Има или не основание НЗОК да налага „лимити“ при заплащането на извършена дейност от изпълнител по сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор?“; 3. „Подлежат ли на заплащане извършени дейности през 2018 г. и 2019 г. по сключен на основание чл. 59, ал 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение - изпълнител на болнична медицинска помощ, чиято стойност е над определените в Приложение №2 към този договор стойности (лимити) за дейностите за съответен месец?“; 4. „Приложение №2 към сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение - изпълнител на болнична медицинска помощ определя ли границата на НЗОК относно заплащане на стойността на извършени дейности за болнична помощ?“; 5. „Клаузите на сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение - изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се ограничава заплащането НЗОК на извършените и отчетени медицински дейности и вложени медицински изделия до посочените в Приложение №2 към договора стойности, водят ли до нарушаване правата на здравноосигурените лица, регламентирани в ЗЗО?“; 6. „Предвид обстоятелството, че в договор, сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО няма предвидена възможност след изчерпване на определените стойности в Приложение №2 към същия лечебното заведение да прекрати извършването на възложените му дейности, следва ли да се извърши заплащане на реално осъществените „надлимитни дейности“?“; 7. „Неограничено ли е задължението за заплащане на оказана болнична медицинска помощ по договор, сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО, когато става дума за разходване на „лимитирани“ бюджетни средства?“; 8. „Каква е правната природа на индивидуалните договори за оказване на болнична медицинска помощ, сключени на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО и как следва да се тълкува постигнатото между страните съгласие по всички основни права и задължения, в това число и по отношение на стойностите, разпределени на отделните изпълнители?“ и 9. „Дали преценката във връзка с разходване на бюджета на НЗОК през бюджетната година е по целесъобразност и следва ли тя да остане извън обхвата на съдебния контрол?“. За да обоснове допускането на въззивното решение до касационно обжалване при допълнителната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът поддържа, че поставените материалноправни въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата в Република България, като за доказателство на това правно твърдение посочва решения на апелативни и окръжни (вкл. СГС) съдилища.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

гласят: „Когато страна по дело за делба заявява наличие на конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които признава, че е загубила правото си на собственост върху притежаваните от нея идеални части от имот, предмет на делбата, в резултат на давностно владение, упражнено от други съсобственици, но в същото време не се яви без уважителна причина лично пред съда, за да посочи, изясни и потвърди тези обстоятелства, при условие че е задължена за това по реда на чл. 176 ГПК, може ли да се приеме на основание чл. 176, ал. 3 ГПК, че заявените от страната обстоятелства не съществуват?“ и „Следва ли да се приеме на основание чл. 175 ГПК, че направено пред съд от една от страните признание на неизгодни за нея факт и право има по-голяма доказателствена стойност от оттеглянето на това признание от страната преди влизане в сила на решение относно този факт и право или следва да се приеме, че изобщо липсва направено признание?“. Поставените въпроси намират недвусмислен отговор в разпоредбите на закона. Направеното от страна или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото /чл. 175 ГПК/. Съгласно чл. 176, ал. 3 ГПК, съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. Освен това по приложението им е налице вече произнасяне от страна на състави на касационната инстанция в смисъл, че обясненията на страната, съответно поведението ѝ във връзка с обясненията, следва да се ценят наред с всички доказателства по делото. Свидетелят или страната може да се откаже от дадени обяснения, с които се установяват искания и възражения на противната страна. Дадените повторно обяснения, с които се отричат дадени преди това обяснения, установяващи искания и възражения на противната страна, не са задължителни за съда. Съдът е длъжен да преценява както едните, така и другите обяснения с оглед на всички доказателства по делото и да приеме кои - първите или вторите обяснения на свидетеля и страната отговарят на истината и да обоснове решението си на тях / решение №226/26.I.1977 год. на ВС по гр. д. №1971/76 год., I г. о., решение №23 от 02.02.2018 год. на ВКС по гр. д. №920/2017 год., IV г. о./. В случая съдът е посочил в решението си именно, че не е обвързан от съдебно или извънсъдебно признание на факт и право, а е длъжен да прецени същите с оглед на всички установени по делото обстоятелства. След това е обосновал извода си за несъмнено установяване елементите от фактическия състав на придобивната давност в полза на А. О., като се е аргументирал със направения съвкупен анализ на всички събрани доказателства – свидетелските показания, процесуалното поведение и обясненията на страните по делото, както и представената писмена документация между съделителите. В този смисъл произнасянето е съобразено с установената съдебна практика по поставените въпроси, която настоящият съдебен състав споделя напълно. Липсва основание за нейното осъвременяване или изменение, поради което и не може да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по така поставените въпроси.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

- дали в съдебното производство следва да бъде изслушано навършилото 10-годишна възраст дете – е релевантен, но произнасянето на въззивния съд не е в противоречие с практиката по приложението на нормата на чл. 15, ал. 1 ЗЗакрД. Според цитираната разпоредба детето се изслушва, „освен ако това би навредило на неговите интереси“. С определението си от 17.11.2022 г. въззивният съд изрично се е мотивирал защо в случая счита, че с оглед опазване интересите на детето не намира за необходимо да проведе изслушване. С това съдът е изпълнил процесуалните си задължения, а развитите в тази връзка оплаквания на касатора са относими към обосноваността на съдебния акт, която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

ВЕЧЕ СЪМ АБОНАТ (ВХОД) АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела