Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

№******г. по гр. д. №******г. на ВКС, 1 г. о.). Твърди се и непроизнасяне по искането на дружеството за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради „разминаване постановките по решение №175 от 18.12.2019 г. по гр. д. №4660/2018 г. на ВКС, 1 г. о. с конкретно установените по делото обстоятелства. Иска се извършване и на преценка за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, която разпоредба се прилага служебно от съда.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

не е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Действително съдът е изложил съображения, че встъпването в съществуващ дълг поглъща даденото от встъпващия поръчителство за обезпечение на същия дълг, доколкото поръчителят вече е лично задължен и отговаря неограничено спрямо кредитора и продължава да бъде солидарно задължен с главния длъжник, вече като съдлъжник, без да се ползва с привилегиите на поръчителството, но това становище в случая се явява единствено евентуален довод за недопустимост на исковете за установяване на недължимост на процесните суми. Решаващият извод на съда е изграден с оглед наличието на влязло в сила съдебно решение, с което със сила на пресъдено нещо са отхвърлени исковете по чл. 439 ГПК на жалбоподателите-ищци, основаващи се на изтекла в хода на изпълнителното производство погасителна давност и на нищожност на процесните споразумения. В този смисъл по отношение на първия правен въпрос не се установява наличие на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и определението в частта, с която е потвърден първоинстанционния съдебен акт, връщащ исковата молба по исковете за установяване на недължимост на процесните суми, не може да бъде допуснато до касационно обжалване.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. Допустим ли е иск с правно основание по чл. 74 ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на акционерите на търговско дружество, което изначално не е породило правно действие, тъй като е взето под отлагателно условие, което не се е сбъднало и няма да се сбъдне в бъдеще или което впоследствие е отменено изцяло с последващо решение на общото събрание на акционерите на същото дружество и с това са отпаднали правните последици, които произтичат от това решение. 2. Може ли решение на общото събрание на акционерите да бъде отменено единствено на основание, че акционер, различен от ищеца, е бил ненадлежно представляван на това общо събрание, ако ненадлежно представляваният акционер нито е предявил иск по чл. 74 ТЗ, нито е встъпил, за да поддържа предявения иск. 3. Кой има правомощия да представлява акционер – дружество обявено в несъстоятелност, на общото събрание на акционерите на друго търговско дружество – синдикът или законният представител на дружеството в несъстоятелност, макар правомощията на последния да са прекратени на основание чл. 711 ТЗ. 4. Дали въззивният съд следва в мотивите към решението си да обсъди становищата на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност. Твърди се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, евентуално, че първите три въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.