Основание ли е за спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на производство по искове с правно основание чл. 57 ЗПД (Закона за промишления дизайн) във връзка с нарушение на правата върху промишлен дизайн наличието на висящо пред административен съд производство по обжалване на решението на председателя на Патентно ведомство на Република България за заличаване на регистрацията на същия промишлен дизайн?
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия и определяне на съотношението между приноса на делинквента и приноса на пострадалия.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
1. За да бъде прието за успешно проведено пълно и главно доказване следва ли да се създаде абсолютна достоверност по отношение на подлежащия на доказване факт, така че да е възможно да се направи единствен еднозначен извод за настъпването на този факт; 2. При доказване с косвени доказателства, за да бъде успешно проведено главно и пълно доказване, следва ли от анализа на косвените доказателства да е възможен само един извод; 3. Приложими ли са правилата за подзастраховане при застраховане на родово определени вещи и към кой момент се преценява наличието на подзастраховане – към момента на сключване на застраховката или към момента на настъпване на събитието; 4. Как следва да преценява съдът изявление за намаляване на исковете от страна на ищеца от гледна точка на размера на предявените искове; 5. Каква е доказателствената стойност на „Опис на увреденото имущество“, застраховано по имуществена застраховка, подписан без възражения от застрахования и застрахователя при извършване на взаимен оглед на увреденото имущество след настъпване на събитие и неоспорен от страните по делото.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства, възражения и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка. Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това; 2. Спадат ли братята и сестрите към кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт, в случай че е налице особена близост между ищеца и починалия; 3. Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са изложили доводи – съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока; 4. Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това; 5. Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба; 6. Трябва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и да ги изрази писмено в мотивите към решението си; 7. Следва ли при постановяване на въззивното решение да бъдат взети предвид всички доказателства, взети в тяхната съвкупност и взаимосвързаност; 8. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани; 9. Длъжен ли е въззивният съд с оглед преценка за неоснователност и недоказаност на исковете да допусне относими към предмета на спора доказателства и доказателствени средства, релевирани в исковата молба; 10. Налице ли са основанията за приложение на чл. 266 ГПК по отношение на доказателствено искане, заявено в исковата молба, поддържано пред въззивния съд; 11. При изследване на въпроса дали ищец попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно постановеното в ТР №1/21.06.2018 г. по тълк. д. 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения и житейски достоверното в отношенията между братя и сестри, без да отчете спецификата на процесния случай; 12. Допустимо ли е въззивният съд за първи път с решението по същество на спора да извежда изискване към страна за установяване на конкретни житейски обстоятелства, свързани с връзката между пострадалия и лицата, които търсят обезщетение, като самостоятелен елемент от фактическия състав за уважаване на иска и 13. Следва ли наличието на конкретни житейски обстоятелства, свързани с наличието на дълбока и трайна емоционална връзка между починалия и лицата, търсещи обезщетение, да бъде разглеждано като самостоятелно условие, различно от тази дълбока и трайна връзка.
1. Може ли да бъде определящо за размера на обезщетението неизпълнението на липсващо по закон задължение – неносенето на светлоотразителна жилетка от пешеходец; 2. Следва ли при определяне на обезщетението да бъде взет предвид факта, че починалият при ПТП родител – майка, е и единственият родител, който се е грижил за детето – ищец; 3. Следва ли при определяне на обезщетението да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната и какво се включва в нея и 4. Следва ли при определяне на размера на обезщетението да бъдат взети предвид минималните лимити на застрахователно обезщетение.